Последният убиец

От януари цялата страна беше разтърсвана от революционен кипеж. Изплавали сякаш изпод булото на някакъв средновековен мрак, мъже в бели одеяния и жени в черни дълги була бяха наизлезли по улиците на големите градове, плачейки, пеейки религиозни песни, предизвиквайки куршумите на шахската полиция. Хиляди бяха загинали и погребани, и още повече се бяха надигнали след тях. Масовата съпротива, заплашваща да срути палата на сънищата и кошмарите, който представляваше режимът на шаха, беше започнала през свещения месец мухарам, времето на скръбта по имам Хюсеин, когато религиозните чувства достигаха точката на кипене. А сега отново беше мухарам и краят не можеше да е далеч. Само преди две седмици, на 8 и 9 декември, две хиляди американци бяха избягали от страната преди закриването на летището „Мехрабад“. В неделя, на десето число, над един милион демонстранти бяха манифестирали шест часа по улиците на Техеран. На следващия ден, два милиона се бяха изправили срещу танковете на шаха, вдигнали домашно изработени знамена от груби платове: зелено, червено и черно. Зеленото означаваше исляма, червеното символизираше мъченичеството, а черното беше знакът на шиизма, течението на исляма, доминиращо в Иран още от шестнадесети век.

Около посолството бяха сложени допълнителни постове от морски пехотинци; през ноември бяха атакували британското посолство и насилието за пореден път заплашваше да се обърне срещу явните представители на империализма. Същата сутрин шахът беше помолил Голам-Хюсеин Садеги да сформира гражданско правителство — ход, който по всяка вероятност щеше да доведе до по-нататъшно влошаване на обстановката в страната. В главната сграда на посолството, в една стая два етажа под земята, трима мъже седяха край една дървена масичка; слабата светлина правеше лицата им трудно узнаваеми в полумрака. Питър Рандал и прекият му началник, Хауърд Стрейкър, резидентът на ЦРУ в Техеран, бяха повикани за кратка среща с Брандън Ф. Стюарт, шефът на операциите в ЦРУ към отдела за Средния изток.

Стюарт се бе преместил в Техеран направо от Лангли, Вирджиния, когато отделът по Средния изток в ЦРУ беше прехвърлен там от Никозия през 1973 година. Назначението му беше част от сложните маневри в американско-иранските взаимоотношения през този период, последвали посещението на Никсън в Техеран през май 1972 година, когато по силата на тайно споразумение на Иран беше разрешено да закупи каквито иска конвенционални оръжия, включително изтребители F-15 и F-14. Цените на нефта, които ОПЕК бе увеличила през 1973, бяха донесли на Иран огромни печалби, позволили на шаха да осъществи най-голямата покупка на оръжия в историята. ЦРУ вече властваше в Техеран и Ричард Хелмс, директор на Управлението до предишната година, беше назначен за американски посланик — пост, на който се задържа до 1976 година. А сега сякаш всичко построено от тях се сгромолясваше, съсипвайки за няколко месеца граденото с години. Стюарт беше много разтревожен. Напрегнатото му лице и тъмните хлътнали очи издаваха тревога, толкова голяма, че засенчваше дори и ужаса пред разяждащия го рак, за който знаеше, че не след дълго ще го вкара в гроба. Но говореше със съвсем спокоен авторитетен глас.