Госпожицата със зелените очи
- Автор: Леблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
Марескал се поколеба за малко, но в живота има моменти, в които никакъв разум не е в състояние да ви спре да говорите и да разкриете дори с риск да съжалявате от дъното на душата си. Той сам разказа всичко пред Раул.
— Стойността на победата, която печелех, се удвояваше от успеха на един друг факт.
— Втора победа? — каза Раул с възхищение.
— Да, и окончателна. Разбира се, никой не може да ми я отнеме, защото се касае за една умряла.
— За младата англичанка, може би?
— Да, именно за нея.
Без да променя привидно глуповатия си вид и като се ръководеше от желанието да се възхищава от подвизите на своя събеседник, Раул попита:
— В какъв смисъл?
Смазан от умора, със замъглен мозък, Марескал имаше неблагоразумието да бъбри като новак. Навеждайки се към Раул, той смотолеви:
— Знаете ли коя е тази англичанка?
— Значи я познавате, господин комисар?
— Дори бяхме добри приятели. От шест месеца живея в сянката и. Дебнех я, търсех доказателства, които все не можех да събера!
— Срещу нея!
— Разбира се! Срещу лейди Бакфийлд, от една страна — дъщеря на лорд Бакфийлд, английски пер и мултимилионер, а от друга — международна крадла, хотелски плъх и шеф на банда. И всичко това от авантюризъм. Но престъпницата ме подуши и когато разговарях с нея, усещах, че едновременно е мнителна и сигурна в себе си. Беше крадла и бях уведомил за това моите началници. От вчера я държах в ръцете си. Бях предупреден от едно лице в хотела й, което работи за нас, че мис Бакфийлд е получила вчера от Ница плана на една вила, обозначена като вила „Б“. Беше сложила книжата си в малка кожена чантичка заедно с пакет съмнителни документи и заминаваше на юг. Затова тръгнах и аз. Мислех, че ще я заловя на местопрестъплението или ще сложа ръка на книжата й. Не стана нужда да чакам дълго. Бандитите ускориха нещата.
— Къде е чантичката?
— Носеше я под дрехите си, привързана с каишка. Ето я тук — каза Марескал, като потупа палтото си над кръста. — Имах време само да хвърля един поглед върху тях и да разбера, че това са неопровержими доказателства. Към плана „Б“ със своя почерк е прибавила датата „28 април“. 28 април е вдругиден — сряда.
Раул почувства известно разочарование. Хубавата му събеседница от предишната вечер се оказа крадла! Не можеше да протестира срещу обвинението, което се подкрепяше от толкова подробни факти и обясняваше проницателността на англичанката спрямо него. Като членка на банда от международни аферисти тя притежаваше качества, които й бяха позволили да съзре зад Раул де Лемези образа на Арсен Люпен.
Трябваше ли да вярва, че думите, които преди смъртта си тя напразно се мъчеше да произнесе, бяха думи на признание и на молба от един виновник, отправени тъкмо към Люпен: „Защитете паметта ми!… Нека баща ми нищо да не узнае!… Да се унищожат книжата ми!…“
— Тогава, господин комисар, това е опозоряване на благородната фамилия Бакфийлд?
— Какво да се прави! — отговори Марескал. Раул реагира рязко:
— Тази мисъл не ви ли е неприятна? Също и намерението да предадете на правосъдието младата жена, която току що е избягала? Тя е съвсем млада, нали?
— Съвсем млада и много красива, но нищо няма да ми попречи да изпълня дълга си.
Произнесе тези думи като човек, който търси награда за заслугите си и чиято професионална съвест доминира над всякакви емоции.
— Добре казано, господин комисар — одобри Раул, макар да смяташе, че Марескал смесва дълга си с много други неща и на първо място с прекалена амбиция.
Марескал погледна часовника си и видя, че има възможност да си почине преди идването на съдиите. Излегна се, надраска няколко бележки в тефтерчето си, което след малко падна на коленете му. Господин комисарят не можа да устои повече на съня.
Седнал срещу него, Раул го наблюдаваше изпитателно. В паметта му изплуваха все по-ясни спомени за Марескал. Пред него заставаше фигурата на полицай — интригант или по-скоро богат любител. Той се занимаваше с полицейщина за удоволствие, но и за да задоволява страстите си. Беше безскрупулен женкар, това Раул си спомняше добре. Жените бяха тези, които му съдействуваха за бързата кариера. Не се ли говореше, че имал достъп до дома на своя министър, чиято съпруга не била безразлична към специалното му внимание?