Владетелят (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част II)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
Енг знаеше, че портрет на самия Андрю е окачен в кабинета му. На него той не беше облечен в ловен костюм, но за фон си беше избрал връх Виктория и това, макар и частично, спасяваше семейната традиция.
Енг трябваше да дискутира важни въпроси с домакина, но все още го караха да чака в хладното фоайе. След няколко минути чакълът на алеята пред входа пропука под гумите на тежка лимузина, той скочи от стола си и пристъпи към вратата.
Хвана дръжката и я отвори с дълбок поклон.
— Добър вечер.
— Добра да е и за теб, млади племеннико.
Във вестибюла пристъпи дребен китаец с торбест панталон и широко, зле скроено сако. Ярките му очички любопитно огледаха вътрешността на салона и се заковаха върху препарираната бизонска глава над вратата, която водеше към кабинета на Андрю Сойър.
— И това ли е една от противните традиции на „гуай лох“? — изви вежди той.
— Имаш предвид бизона ли, вуйчо? — това обръщение се използваше като знак на почит сред близки хора, които рядко са кръвни роднини. В случая обаче то можеше да се тълкува и буквално, тъй като двамата действително бяха вуйчо и племенник. — Това животно се въди в Златните планини. Бащата на уважаемия мистър Сойър го застрелял още като юноша. Взел го със себе си, когато се преселил тук, преди близо сто години…
— Трофей, значи — промърмори с едва доловима погнуса Достопочтения Чен.
— При тях това е свързано с доказателство за мъжественост — поясни Енг. — Подобни ритуали се срещат и на други места по света…
Черните, подобни на копчета очички на Достопочтения Чен се спуснаха към лицето на Питър Енг.
— Но „чуждестранните дяволи“ си остават „чуждестранни дяволи“, нали така, млади племеннико? Продължават да трупат пари в банките, продължават да разсъждават като животни. За съжаление ние имаме нужда от тях… — очите му отново се насочиха към трофея: — Никога не забравяй как гледат на нас. Точно като на този трофей, нали? Изгарят от желание да ни препарират и окачат в спалните си…
— Я ми кажи, млади племеннико, докога ще скланяме глава и ще се примиряваме с робството? Не е ли по-добре да се откажем от този живот? — очите му ярко запламтяха. — Никога не забравяй, че си китаец, синко!
— Аз съм шанхаец, точно като теб — поклати глава Енг. — Но какво да кажем за кантонците, за Чиу-чоу? Те са…
Нямаше смисъл да продължава. Достопочтения Чен изрази отношението си кратко, но ясно — обърна се и се изплю в ъгъла.
— Ето защо сме роби, вуйчо — упорито добави Енг. — Защото сме разединени. Ако китайците се сплотят, те…
— Никога! — прекъсна го мрачно Достопочтения Чен. — Тази идея е обречена. Шанхайци, кантонци и Чиу-чоу никога не могат да работят заедно, просто защото не си вярват. — Никога! — повтори на глас той.
— Уважаемият господин Сойър те очаква — склони глава Енг.
— Ще ти кажа нещо, млади племеннико — промърмори Чен. — Едва ли щях да бъда тук, ако този „гуай лох“ Сойър не беше се появил на последната ни среща в Макао.
— Работим заедно, вуйчо. „Грийн Панг“ и „Сойър & синове“ трябва да търсят взаимната изгода, но едновременно с това трябва и да се подкрепят.
За момент Достопочтения Чен замръзна от гняв. Дали този хлапак Питър Енг не ме учи на маниери, скръцна със зъби той, но после отхвърли тази мисъл. Младежът просто е верен служител на Андрю Сойър и в това няма нищо лошо. Дълбоко в себе си Чен не приемаше подобно отношение на китаец към „гуай лох“, но нямаше друг избор, освен да се примири. На всичкото отгоре Енг беше прав: съюзът между тях действително носеше взаимна полза. Затова няма смисъл да се държи толкова остро. Отдавна се беше научил да се усмихва, докато сърцето му оставаше каменно.
— Нали затова приех предложението ти? — направи се на учуден той. — Но не очаквай да променям мнението си. Всички сделки между моята триада и „Сойър & синове“ ще се осъществяват единствено чрез теб.
Андрю Сойър ги очакваше в просторния си кабинет. Изправен на крака, той направи дълбок поклон и побърза да предложи на Достопочтения Чен най-удобното място в помещението — собствения си тапициран с кожа стол. Той се намираше в единия от ъглите на челно място сред гарнитура от удобно канапе и ниска масичка с бронзови крачета.