Владетелят (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част I)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
В стаята се възцари тежко мълчание. Дейвид тръсна глава и побърза да продължи:
— Както знаеш, ние нямаме свои хора в Япония и това е цялата информация, с която разполагаме… Проверих в апартамента ти за бележка, обяснение… Но нямаше нищо.
— Какво е станало с нея? — прошепна с побеляло лице Джейк, очите му се заковаха в Дейвид: — Кажи какво знаеш, за Бога!
— В щаба са единодушни, че Ничиреншу е бил информиран за нападението ти в комарджийския вертеп, малко преди началото на операцията. Загубите ни възлизат на десет човека и не могат да бъдат обяснени лесно…
— Дейвид! — разтърси се от тръпки Джейк. — Какво е това, в името на Бога?!
— Някой е позвънил на Мариана в нощта на твоето нападение. Установихме, че разговорът е бил проведен от Токио. Едва тази сутрин специалистите стесниха кръга около абоната. Обадил се е от квартал Тошима-ку…
Комарджийницата беше в същия квартал, светкавично съобрази Джейк.
— Четиридесет минути след разговора Мариана е била на летище Кай Так — продължи Дейвид Ох. — А след още двадесет минути вече е летяла за Токио…
— Но къде е отишла?
Дейвид сви рамене:
— Знаеш, че нямаме такива възможности за проследяване.
— Невъзможно! — прошепна Джейк. — Мариана не познава никого в Япония. Абсолютно никого! Какво ще търси там?
— В щаба са на мнение, че ти можеш да хвърлиш светлина върху този въпрос.
— Не мога, по дяволите!
Дейвид се приведе напред, ядосан от избухването на Джейк.
— Имаш ли някаква представа каква бъркотия предизвика със своето нападение? — просъска той. — Знаеш ли, че то постави под заплаха лично президента и плановете му за известна реципрочност в търговията с…
— Майната му на президента! — отсече Джейк. — Ничиреншу е по-важен от всички като…
— Твоят рейд постави под заплаха самото съществуване на Агенцията! — повиши тон Дейвид Ох, после направи опит да се овладее. — Какво трябва да мислим след изчезването на Мариана? Нима е съвпадение, че от всички възможни посоки на света тя избира именно тази, която си избрал ти за своята секретна мисия? Отговори ми на тези въпроси, ако можеш… — вдигна глава и срещна погледа на Джейк: — Беридиън подозира, че тук имаме работа с нещо като айсберг…
— И ти ли мислиш така?
— Не зная…
— Господи, Дейвид! Сторих всичко на своя глава! Сам, разбираш ли? Като капка мастило на бял лист! Толкоз по въпроса! А Беридиън се бори с книжни тигри!
— Може би, но ти знаеш що за човек е той. След като и ти нямаш представа защо е отлетяла Мариана, ние пък съвсем няма как да знаем това… Което означава, че той няма да се успокои, преди да разбере всичко…
— Аз също!
Дъждът продължаваше барабани по стъклото. Дейвид се отдалечи от високото легло и погледна към мокрия бетон зад прозореца.
— Буда, навън е истински потоп!
Пред входа спря червен нисан, от който изскочи млада жена и изтича към козирката. Дейвид изпита истинско удоволствие от дългите бедра и блясъка на косата й. Хареса начина, по който момичето тичаше — сигурен, гъвкав, силен…
Обърна гръб на прозореца и попита:
— Джейк, много лоши ли бяха отношенията ти е Мариана?
— Не искам да говоря за това.
— Извинявам се за нахалството, но отговорът на този въпрос може да се окаже от жизненоважно значение.
— Не бяха много лоши — затвори очи Джейк. — Но не бяха и много добри…
— Страхувам се, че Беридиън няма да остане доволен от този отговор.
— Не сме се любили от шест месеца! — изръмжа Джейк и закова очи върху лицето на Дейвид. — Това достатъчно интимно ли ти звучи?
— Какво стана?
— Не знам, просто се отчуждихме… А може би се променихме, казва ли ти някой?… Всичко е боклук!
— Когато се женеше, не беше боклук…
— Тогава бяхме други — прошепна, без да го гледа Джейк.
— А сега ти си друг!
— Какво означава това? — фокусира очите си върху лицето му Джейк.
— Ти не си човекът, когото познавах, Джейк — отвърна Дейвид Ох и се отдалечи от прозореца. — След касапницата при Сумчун живееш като робот, вършиш нещата механично… Не можеш да мислиш за нищо друго, освен за Ничиреншу.
— Не виждам нищо лошо в това. Този човек е машина за убийства; този човек прегръща смъртта като скъпа любовница. Този човек трябва да бъде спрян!
— И ще бъде. Не може би няма да го спреш сам…
Очите на Джейк пламтяха с такава омраза, че Дейвид Ох неволно погледна встрани.
— Мога и ще го сторя! Не си въобразявай, че нещо може да ми попречи!