Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Главата й се завъртя. Като след ударна вълна на мощен взрив. Прескочи стъклата, отвори вратата на банята и се втурна към хола с опънати до крайност сетива.
Блъсна я тежък въздух, запълнен с прах, мазилка и огнени пламъци. Гърлото й се сви, ноздрите й безпогрешно уловиха характерната миризма на пластичен експлозив.
— Ариел! — дрезгаво изкрещя тя.
Откри го сгърчен в другия край на помещението. Диванът, на който допреди малко се любиха, беше превърнат в купчина тлеещи отломки. Прозорците се бяха пръснали навън, острите им краища хладно проблясваха на светлините на града. На мястото на вратата зееше огромна дупка, през нея злобно фучеше нощният бриз на Сан Франциско, пердетата мрачно плющяха…
Тори се хвърли към сгърченото на пода тяло. Лежеше по очи, от гърдите му излитаха сподавени стенания, целият беше в кръв. Тя направи опит да го вдигне, но той я отблъсна, пръстите му отчаяно търсеха да се заловят за нещо… В крайна сметка напипаха вратичката на малко шкафче, направиха опит да я отворят, но силите му стигнаха до тук… Раменете тежко легнаха на килима, главата клюмна…
Тори го обърна по гръб и с мъка сподави писъка на ужас, който се надигна в гърлото й. В гърдите му зееше огромна рана. Просто не беше за вярване, че този човек все още диша, да не говорим за опита му да отвори шкафчето…
Умът й блокира, сякаш потънал в лепкав катран. Какво стана? Как е възможно този ужас да се случи точно в онези няколко минута, през които не беше в стаята?
Ариел Соларес умираше, но помътеното му съзнание очевидно беше заето с нещо друго. Тялото му се напрегна в прегръдката й, ръката му отново се насочи към шкафчето… Вратичката отскочи, пръстите му конвулсивно се свиха около кутийка от тиково дърво и я измъкнаха навън.
Притисна кутийката в ръката й, устните му се раздвижиха, очите му потърсиха нейните. Тори бързо се наведе и отчаяно проплака:
— Господи, Ариел! Какво стана?
Устата му изведнъж се напълни с кръв, в ъглите й се появиха розови мехурчета. Тори не можеше да стори нищо друго, освен да го стиска в прегръдката си. Гледаше го в очите, искаше да усети присъствието й, искреността на току-що зародилите се чувства в душата й…
После в съзнанието й бавно изплува втората част на мислите на Боргес, които й беше цитирал Ариел: „Малко преди смъртта си човек открива, че сложния лабиринт на целия живот зад гърба му е точно копие на линиите, набраздили собственото му лице…“
Книга първа
Скритата пратка
„В крайна сметка хората на действието се оказват инструменти в ръцете на хората на мисълта.“