Вирикониум
- Автор: Картер Лин Спрэг, Говард Роберт Ирвинг
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-8260-02-4
- Переводчик: Елена Атанасова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вирикониум». Краткое содержание книги:
Хиляди години Вирикониум е бил единствената опора на цивилизацията на Земята, ограбена и разрушена от собствените си обитатели.
Но сега цветните кули са сринати и овъглени, две кралици се борят за надмощие, въоръжени с реликвите на култура, веднъж вече разрушила света.
Тегеус-Кромис, мрачният, необщителен господар на Метвен, напуска своето морско убежище, за да воюва на страната на Младата Кралица срещу ордите на Старата. Той пътува и се сражава сред пустините и блатата на своя свят, за да открие, че войната на двете кралици е просто встъпление към един по-голям и опасен конфликт.
Приближи до коня си, който бе започнал да трепери, разтри го, хвърли леко одеяло върху гърба му и го нахрани. Запали малък огън и си приготви обяд, после се облегна на стената в очакване мъглата да се вдигне. Източният инструмент бе в ръцете му и под странните метални звуци на потрепващите струни започна да композира тъжна поема. Мъглата се сгъстяваше около него, пропълзявайки на талази в импровизирания подслон. Думите му се ронеха в тишината като камъни, пропадащи в бездънна бездна.
Имам видения за това място в бездната на Времето… Далеч, далеч, вятърът люшка смърчовете… напуснах самодивските гори на брега на морето, гладко като огледало в пурпурния залез, където древната изстрадала земя уморено търси спокойствие, закрила от тътена на битките.
… По върховете на обрулените хълмове опустошението и самотата се просмукват в тънките ни кости, носещи само печал… Това място — старинна кула на ръба на хребета, диви ветрове и тишина… И аз добавям още един камък към руините… песъчинка във Вечността… и аз съм Вечност…
Смутен от собствения си глас, остави инструмента настрана. Конят му се размърда, изплашен от нещо. Мъглата се виеше в причудливи форми, изваяни от внезапен полъх.
— тегеус-Кромис, тегеус-Кромис! — повика го внезапно странен тръбен глас съвсем близо до него.
По-бърз от светкавица, той скочи, баанът изсъска в лявата му ръка, с бързо движение Мечът без име излетя от добре смазаната ножница, дебнещ, готов за схватка с неизвестния нападател.
— Нося послание за теб.
Не виждаше нищо, нищо освен мъглата. Конят му изтрополи, изцвили и се изправи на задните си крака. Енергийното острие цвъртеше във влажния въздух.
— Покажи се! — извика Кромис и зъберите на Круачан отекнаха: — Покажи се! кажи се! жи се!
— Нося ти послание — повтори гласът.
Кромис опря гръб о каменната стена и внимателно заоглежда празния полукръг пред себе си. Дишаше на къси пресекулки, готов за внезапна атака. Единствено пламъците на огъня червенееха в гъстата сива мъгла.
Върху дребния чакъл пред огъня се бе настанил огромен брадат лешояд. Те обикновено обитаваха равнините и долните склонове на планината. Някои ги наричаха америгли. Пламъците осветяваха зловещата му глава и кривата шия. В полумрака приличаше на гърбав злобен старец. Разпери едното си крило и клъвна под него, огънят се разгоря от движенията на въздуха. Перата му бяха странно лъскави, отразяваха пламъците, сякаш не бяха птича перушина.
Лешоядът обърна малко аленочервено око към него и каза:
— Следва послание.
Размаха крила, прелетя шумно и тежко през стаята и кацна на издаден камък в стената до главата му. Конят отново се размърда, опитвайки се да се освободи от ремъците, с които бе спънат, огромните му черни очи не изпускаха страшната птица.
Кромис отстъпи встрани и вдигна предупредително меча си. Америглите бяха силни и хищни. Някои овчари твърдяха, че предпочитат малки деца пред агнетата.
— Моля за разрешение да започна:
тегеус-Кромис от Вирикониум, приемам, че това си ти, тъй като напълно се покриваш с описанието, което ми е дадено, трябва веднага да отиде в Кулата на Селур.
Тук лешоядът разкърши крила, настани се по-удобно на издадения камък, наклони глава и продължи:
— Ще я намери в залива Гирван, на Юг, малко по на Изток от Лендалфут, по-нататък…
Ситуацията граничеше с фантастичното — мъглата, която прииждаше на талази, странната птица, която говореше, му оказваха магическо въздействие. Само преди миг се бе чувствал изгубен, извън Времето, върху този връх накрай света. В същото време реалността на момента го караше да бъде нащрек, Мечът без име бе готов за светкавичен удар. Канеше се да зададе няколко въпроса на птицата, но тя продължи:
— По-нататък, съветвам го, да не се колебае и да не позволи каквото и да е да попречи на това пътуване. Нищо не е по-важно в този момент, защото балансът на силите е много деликатен и залогът е много голям, става дума за нещо много по-значимо от съдбата на една дребна империя.
Това послание е изпратено от Селур от Гирван.
Край на посланието.
Кромис не знаеше кой можеше да бъде този Селур от Гирван, какви факти му бяха известни, кое можеше да бъде по-важно в този момент от унищожението на Вирикониум, как бе научил една хищна птица да разпознае човек, когото никога не е виждала?… Толкова много въпроси. Замислен, той отиде при коня си и го потупа окуражително по шията, за да се успокои.