Вечер във Византия

Ако наистина дойда в Европа, бих искала, ако е възможно, да не се срещам с майка си. Предполагам, че знаеш, че тя е в Женева този месец. Пише ми ужасни писма. Казва, че си невъзможен човек, че искаш да я погубиш, че водиш разпуснат живот, че си в критическата възраст и не помня още какво. Откакто разбра, че употребявам противозачатъчни хапчета, се отнася с мен така, сякаш съм Фани Хил5 или някоя героиня на Маркиз дьо Сад и ако я посетя, вечерите на брега на Женевското езеро ще бъдат много тягостни за мен.

Твоята любима дъщеря, Маршиа, ми пише рядко от Аризона. Казва, че там й е хубаво, само не може да се справи с теглото си. До Аризонския уннверситет явно не достига никакъв нов повей, животът там и сега прилича на онези стари мюзикъли за студенти с техните детски лудории и бой с възглавници, които показват по телевизията в «Програма след полунощ». Казва, че трупа килограми, защото яде принудително, тъй като нашето щастливо семейно огнище е разбито. И тук Фройд — той е проникнал даже в кафе-сладкарниците.

Виждам, че се получи много весело писмо, но на мен, татко, хич не ми е весело.