Самотата на простите числа

Виола стана от пейката и се приближи до нея. Аличе почувства върху себе си погледа на прекрасните й очи, отрязани наполовина от сянката, която хвърляше бретонът върху лицето й.

— Но бонбони обичаш, нали? — продължи Виола настоятелно.

— Да. Да кажем. Горе-долу.

Аличе прехапа устни и се упрекна за тази своя тъпа неувереност. Облегна кокалестите си плещи на стената. Тръпка премина през здравия й крак. Другият остана нечувствителен, както обикновено.

— Как така горе-долу? Всички обичат бонбони. Нали така, момичета? — каза Виола на трите си приятелки, без да се обръща.

— Мм. Всички — отговориха те.

Аличе долови странен трепет в очите на Федерика Мадзолди, която я гледаше от дъното на съблекалнята.

— Да, всъщност и аз обичам бонбони — поправи се тя.

Започваше да изпитва страх, без да знае от какво.

Един път четирите мръсници бяха хванали Алесандра Мирано, тази, която впоследствие напусна поради слаб успех и отиде в техникум по козметика, и я бяха завлекли в мъжката съблекалня. Заключиха я вътре и две от момчетата си го извадиха пред нея. Тогава Аличе ясно чу подстрекаващите викове от коридора, смесени с безумния хилеж на четирите екзекуторки.

— Точно така. Сигурна бях. Сега искаш ли един бонбон? — попита я Виола.

Аличе се замисли.

„Ако отговоря «да», кой знае какво ще ме накарат да изям. Ако кажа «не», може би Виола ще се озлоби и току-виж и мен завлекли в мъжката съблекалня…“

Стоеше и мълчеше като някаква глупачка.

— Какво става? Не е някакъв труден въпрос — подигра й се Виола.

След това извади от джоба си шепа дъвчащи плодови бонбони.

— Вие кои искате? — попита.

Джулия Миранди се приближи до нея и надзърна в ръката й. Виола не спираше да се взира втренчено в Аличе, която усещаше тялото си вдървено като лист хартия, догарящ в камината.

— Има портокал, малина, боровинка, ягода и праскова — изреди Джулия и хвърли бегъл разбиращ поглед на Аличе, без Виола да я види.

— За мен малина — каза Федерика.

— Праскова — обяви Джада.

Джулия им подхвърли бонбоните и отвори своя с вкус на портокал. Напъха го в устата си и отстъпи назад, за да предостави отново сцената на Виола.

— Останаха боровинка и ягода. Хайде казвай, искаш ли или не?

„Може би пък иска само да ми даде бонбон, помисли си Аличе. Може би искат само да видят дали ям или не. Все пак е само един бонбон.“

— Предпочитам ягодата — бавно каза тя.

— Да му се не види, и на мен ми беше любимият! — възкликна Виола, правейки се доста неумело на разочарована. — Но с удоволствие ще го дам на теб.

Отвори бонбона с вкус на ягода и хвърли хартийката на земята. Аличе протегна ръка, за да го вземе.