Книга на илюзиите
- Автор: Остер Пол Бенджамин
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-605-5
- Переводчик: Ангел Игов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книга на илюзиите». Краткое содержание книги:
Дейвид Зимър, университетски преподавател по литература, изгубва семейството си в самолетна катастрофа и месеци наред се опитва да удави мъката си в алкохол. Един ден обаче нещо го изважда от болезнената апатия и той дори успява да се усмихне: това е кратко филмче с неизвестния за него комик от ерата на нямото кино Хектор Ман, мистериозен особняк, който излиза от дома си през един януарски ден на 1929 г. и повече никой не го вижда. Кой е Хектор Ман? Дейвид Зимър е заинтригуван до такава степен, че започва проучвания с намерението да напише книга за него. Един ден намира в пощенската си кутия писмо, пристигнало от малко градче в Ню Мексико и изпратено от жената на Хектор Ман, която го кани да посети отдавна смятания за мъртъв комик. Но дали той наистина е жив или това е мистификация? Зимър не знае какво да прави. Докато още се колебае, една нощ пред къщата му се появява странна жена, която му помага да вземе решение и с това изцяло променя живота му.
На следващата вечер завесата се вдига и представлението има зашеметяващ успех. Но месарят, собственикът на универсалния магазин, шерифът и дебелата жена са сред публиката и още докато актьорите приемат овациите и пращат въздушни целувки на ентусиазираната тълпа, един полицай поставя белезници на Хектор и го подкарва към затвора. Но той е щастлив и не показва и сянка от угризение. Спасил е представлението и дори заплахата да изгуби свободата си не може да омаловажи неговия триумф. Всеки запознат с трудностите, които срещал Хектор докато правел филмите си, няма как да не разчете „Реквизит“ като притча за неговия живот, обвързан чрез договор със Сиймор Хънт и изпитанията в работата с „Калейдоскоп“. Когато всяка карта в тестето е белязана срещу теб, единственият начин да вземеш някоя ръка е да нарушиш правилата. Сиромах човек — жив дявол, както казва старата поговорка, и ако те спипат на местопрестъплението, губиш, но поне не си се дал без бой.
Това бодряшко пренебрежение към последствията бива помрачено в единайсетия филм на Хектор, „Господин Никой“. Не му оставало много време, трябва да е знаел, че с изпълнението на договора приключва и кариерата му. Задавал се звукът. Неизбежен факт от живота, неотменимост, която щяла да разруши всичко съществувало преди, и изкуството, което Хектор овладял с такива усилия, щяло да загине. Дори ако можел да пренастрои идеите си така, че да се приспособи към новата форма, нямало да има смисъл. Хектор говорел със силен испански акцент и в момента, в който отворел устата си на екрана, американската публика щяла да го отхвърли. В „Господин Никой“ той си позволява да изпадне донякъде в огорчение. Бъдещето било заплашително, а настоящето — помрачено от нарастващите финансови проблеми на Хънт. С всеки следващ месец болестта се пренасяла по всеки орган на „Калейдоскоп“. Бюджетът се свивал, заплатите оставали неплатени, а високите лихви по краткосрочните кредити оставяли Хънт в постоянна нужда от пари в брой. Вземал заеми от дистрибуторите срещу бъдещите приходи и когато на няколко пъти се отметнал, кината започнали да отказват филмите му. По това време Хектор бил в стихията си, но тъжната истина била, че все по-малко хора имали възможността да го видят.