Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
Солидните, монтирани високо на стените радиатори излъчваха нетърпима горещина. Просторното фоайе наподобяваше сауна, но тази незначителна подробност не можеше да развали настроението на доброволката.
Тя ми махна, лицето й разцъфна в усмивка.
— Малко топличко, а? — подхвърли и започна да си вее с някаква брошура на дружеството.
— Малко — съгласих се аз.
Жената силно се потеше. Лицето й беше поруменяло, а бузите й буквално пламтяха.
— Ще отида да си взема бутилка вода — рекох. — Искате ли и вие?
— О, не, благодаря. Смяната ми свършва след десет минути. Едни приятелки ще дойдат да ме вземат.
Жената махна с ръка към кафенето „Биг Шолдърс“ в дъното на сградата, което също бе оборудвано с няколко големи радиатори. Не знам защо се сетих за „Лудия Макс отвъд Тъндърдоум“.
— Ще обядваме там — поясни тя.
Това трябва да е някаква особена привилегия в големия град, рекох си. Иначе защо човек ще си поръча салата с пиле в помещение с температура деветдесет градуса по Целзий? Веднага съобразих, че насреща ми седи зряла шейсетгодишна жена, която говори за своите приятелки така, сякаш току-що са напуснали училище и се прибират у дома. Но както и да е. Аз я харесвах, а освен това — което беше особено важно — имах нужда от помощта й.
— Трябват ми материали, свързани с големия пожар в Чикаго — рекох.
— Това е една от нашите специализирани теми — прошепна тя.
— Затова съм тук — прошепнах в отговор аз. — Между другото, работя за „Трибюн“. Много се надяваме да изпреварим „Сън-Таймс“. Съжалявам, но не мога да ви кажа повече.
Зачервените бузи на жената започнаха да флуоресцират, ако подобно нещо изобщо е възможно.
— Разбирам — намигна тя. — Разполагаме с цял раздел, който се занимава с пожара. Между другото, казвам се Тийн.
Стиснах протегнатата й ръка и леко вдигнах вежди.
— Тийн?
— Съкратено от Катлийн. Така ме кръсти една приятелка от гимназията, така ми викат и до днес. Съжалявам. А вие как се казвате?
— Майкъл. Майкъл Кели.
— Ирландец? Прекрасно! И аз съм ирландка. Дядо ми се е изтърсил чак от Корк.
Не знаех откъде се е изтърсил моят дядо, освен от високото столче пред бара на една стара кръчма на Кларк Стрийт, носеща многозначителното наименование „Отбий се и пийни“. Наложи се да импровизирам.
— Прекрасно — усмихна се Тийн. — Значи за пожара, а?
Кимнах, а тя посочи извитите стълби, които свършваха пред стъклена врата с надпис БИБЛИОТЕКА — ПРОУЧВАНИЯ.
— Като за начало е най-добре да се обърнете към нашите изследователи.
После ми написа пропуск и аз бавно се заизкачвах по стълбите.
Тийн излезе права. Петнайсет минути по-късно се оказах затънал във фотокопия, изрезки и журналистически материали, свързани с пожара. Едно безспорно забавно занимание, което обаче изглеждаше абсолютно безсмислено. После доброволката отново се появи.
— Как беше в „Биг Шолдърс“? — любезно попитах аз.
— Ами…
Тийн се огледа, сякаш се страхуваше да не я чуят. Аз направих същото. После главите ни се срещнаха.
— Извинете.
— Няма нищо. В журналистическата игра това се случва всеки ден.
— Казах на момичетата, че ще пропусна обяда — съобщи ми тя, след което избърса лицето си с кърпичка, върху която бяха бродирани инициалите й.
— Реших да споделя нещо с вас — прошепна тя.
Погледнах я право в очите. Тя издържа на погледа ми и аз се усмихнах.
— Един човек се интересуваше от пожара също като вас. Не го познавам.
— Предполагам, че много хора проявяват интерес към пожара, особено на това място.
— Не и като него — отвърна дамата и отново се огледа. — Изглеждаше опасен.
— Опасен ли?
Тийн кимна, сякаш бяхме на едно мнение. Започнах да си мисля, че няма да е зле, ако я поканя за партньор. Имаше всички качества на главната героиня в „Убийство по сценарий“, а аз съвсем успешно можех да изиграя тъпия й асистент.
— Той поиска достъп до зелената стая.
— Която е?
— В нея съхраняваме историческите сведения за пожара, включително оригиналните източници.