Опасни тайни

— Кучки.

— Кои са те? — попита Ема, без да я интересува, че Сътън може би вече ги познава.

Не ги бях виждала. Те изглеждаха по-малки, може би първокурснички, което означаваше, че никога не ги бях срещала. Бях умряла преди първия учебен ден и нямаше как да ме накарат да общувам с разни хлапетии от долните класове.

— Ариана Ричардс, Коко Тремънт, Бетани Рамирес и Джоана Чен — отвърна Мадлин. — Една второкурсничка от курса ми по танци ми разказа за тях. Те са нашия еквивалент в средното училище „Сагаро“. Но номерата им били адски тъпи. Кражба на училищния талисман, неприлични надписи с червило по шкафчетата на други момичета, подмяна на изтриваеми маркери с перманентни.

— Адски тъпи — каза Шарлът, потискайки прозявката си.

— Отсега нататък ще бъдат известни като Подлата четворка — пропя Лили с превзето–драматичен тон, почуквайки по тъчскрийна на телефона си. — Не се притеснявай, Мад. Туитовете ми ще ги поставят на мястото им.

— Да, скоро ще видим кой на кого ще се покланя — рече мрачно Шарлът и стисна зъби.

„Подлата четворка съсипва училищна собственост“, веднага състави заглавие Ема, оглеждайки мърлявото бельо. Творението беше по-просташко и от татуировката на акула на заварения й брат Травис, който се беше прибрал вкъщи с нея след трийсет и шест часов пиянски маратон.

— Леле — чу се познат глас. Ема се обърна и видя Лоръл, която се приближаваше към тях с издута от вятъра синя памучна рокля. Русата й коса сияеше под слънчевите лъчи, а устата й беше отворена толкова широко, че Ема успя да види кътниците й. — Луда работа.

В този момент вратата на училището се отвори и навън изскочи директорката госпожа Амброуз. Учениците се отдръпнаха встрани, правейки й път — тя се отправи директно към Ема и останалите. Ема гледаше безпомощно как жената се приближава към тях. Лицето на директорката беше намръщено. Погледът в очите й казваше „Този път наистина прекалихте, момичета.“

Ема разтегна устни в най-красивата усмивка на Сътън Мърсър.

— Здравейте, госпожо Амброуз — каза тя със сладък глас. — Можете ли да си представите какво са направили?

Директорката не обърна внимание на думите й, а просто я улови с едната си ръка, а с другата хвана Лоръл.

— Чакайте малко! — извика Лоръл. — Ние не сме виновни за това!

Виковете й бяха заглушени от тропота на обувките на двамата охранители, които си проправяха път през тълпата. С бързи и сръчни движения единият от облечените в кафяви униформи мъже хвана Шарлът и Мадлин, а другият улови близначките Туитър.

— Вие не разбирате! — проплака Мадлин с немощен глас.

— Някой ни е натопил! — възрази Шарлът.

Госпожа Амброуз завъртя очи.

— Всеки път казвате така, момичета. Идвате с нас.

Ема почувства как краката й се размърдват, когато директорката я задърпа към вратата. Точно преди тълпата отново да се събере зад гърбовете им, тя погледна през рамо и видя, че четирите първокурснички ги гледат с широки, възторжени усмивки, които сякаш казваха „Този път ни се размина.“ Момичетата сигурно просто искаха да оставят своя отпечатък върху училището — в буквалния смисъл — но всъщност бяха навредили на членовете на клуба „Игра на лъжи“.