16 страховити истории

После, преди да отидем да си легнем, Флорин ни покани в дневната — просторна, уютна стая, заемаща по-голямата част от завършения долен етаж. Там, на чашка сливовица, се отпуснахме и забравихме проблемите.

Домакинът се оказа сладкодумен събеседник. Родом от този район, но учил в Букурещ, няколко години бе работил в Будапеща, в хотела на някакъв чичо. Освен румънски и английски, знаеше унгарски и немски, и беше истинска енциклопедия на местния фолклор.

Разговорът неминуемо се пренесе към легендите от стара Трансилвания — за ужасния Влад Цепеш, чийто замък се намираше недалеч от тук, за Ержбет Батори и навика й да си взема подмладяваща вана в кръвта на млади слугинчета, и други, по-неизвестни, но не по-малко отвратителни истории. Оттам заговорихме за вампири, сукуби и други нечисти нощни същества.

На Силвиу не му хареса посоката, в която тръгна разговорът:

— Това са легенди и са част от древния фолклор на този регион. Светът все още се увлича от тях, но основната им цел е да развлича възрастните и да плаши децата. Сега знаем, че няма такива свръхестествени явления, и че, от физична гледна точка, всяка област от земната повърхност много малко се отличава от коя да е друга.

— Съгласен съм с нашия приятел — кимна Флорин. — Науката несъмнено е права и да се твърди обратното е по-лошо от суеверие, то е непростимо словоблудство. Някои жители на Челинещи обаче — това е близкото село — считат, че самата природа, в сляпата й структура, се управлява от духове, които от време на време се месят в човешките дела — и тогава за кратко се проявява онова, което ни се струва свръхестествено, необичайно или призрачно.

— Вие изглеждате образован човек — отбеляза Силвиу. — Нима вярвате в тия врели-некипели?

Флорин сви рамене:

— Вярвам, че има неща, които изглеждат свръхестествени. Знаете ли теорията на Вайхингер?

— О, нищо не пречи на един германски философ да представя суеверия, замаскирани като научни теории.

— Може би. Но, както и да го наречем, няма съмнение, че някои места имат определена форма, контур, разположение на елементите, което не само създава асоциации за зло, ами е самото зло. Такава идея, макар и в малко по-друга форма, е изказана от Дж. К. Честъртън, ако не се лъжа.

— Това е художествена измислица — възрази Силвиу.

— Да, но интересна измислица. Идеята е, че във формата и разположението на нещата може да има скрит смисъл. Както художникът композира различни елементи на платното. Природата несъмнено е най-великият художник. Как можем да бъдем сигурни, че творенията й понякога нямат цел, предназначение или смисъл, надвишаващи случайната подредба?

— В тази идея има известен чар — призна Силвиу. — Но от научна гледна точка това е пълна глупост.

Флорин се усмихна и поклати глава:

— Това е само предположение, разбира се. Но не можем ли да го приемем за вярно само за целите на сегашната ни дискусия?