Милостта на Калр
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК Бард
- ISBN: 978-954-655-595-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Милостта на Калр». Краткое содержание книги:
Преподавателите ѝ в академията добре познаваха този тип девойки и бяха подходили към нея с подобаваща строгост, но без излишна суровост. Някои от тях несъмнено имаха свои разглезени сестрички, а и в крайна сметка момичето се готвеше за административна служба. Едва ли имаше значение, че не може да задържи вечеря в стомаха си в условия на микрогравитация — много новоизлюпени лейтенанти имат същия проблем, особено ако им липсва опит в космоса.
Преди два дни, докато Тизаруат беше на преглед в лазарета, а корабът залагаше връзките, чрез които оттук насетне — той, както и аз — щяхме да следим реакциите ѝ като на всички останали от екипажа, нейните воини Бо бяха преровили основно багажа ѝ и бяха стигнали до доста точни заключения относно биографията ѝ, Готови бяха да се възмутят от неадекватността на това натрапено им бебе, току-що излязло от академията, отлична мишена за подигравки и подбелени очи. Ала бяха готови да изпитат съпричастие и дори гордост в аванс, защото тяхна щеше да е заслугата за всичките бъдещи постижения на Тизаруат, понеже те, в крайна сметка, щяха да са я превърнали в истинска лейтенанта. Те щяха да са я научили на всичко наистина важно. Готови бяха да са нейни. И много им се искаше тя да се окаже от онези лейтенанти, на които служиш с гордост.
А на мен много ми се искаше подозренията ми да се окажат безпочвени.
Вахтата, разбира се, беше скучна. След разговора ни медиката отиде право в командната зала, все още ядосана. Амаат на Сейварден тренираха, къпеха се и скоро щяха да си легнат, всяка на своето място, доста натясно и честичко с недоволно сумтене и ръгане с лакти, защото спалното им не предлагаше възможност да се протегнеш на воля. Етрепите на Екалу лъскаха и без това чистите стаи и коридори, за които отговаряха. Лейтенанта Тизаруат щеше да се събуди чак след почти четири часа.
Отидох в малкия гимнастически салон на кораба и няколко окъснели воини Амаат побързаха да се разкарат от пътя ми. Тренирах изтощително един час. После, все още ядосана и потна от тренировката, тръгнах към стрелбището.
Всичко беше симулация, разбира се. Никоя не иска истински куршуми да летят на борда на малък кораб, когато от другата страна на корпуса му има безкраен вакуум. Мишените представляваха образи, които корабът прожектираше върху отсрещната стена. Оръжието трещеше и даваше откат, все едно стреляш с истински куршуми, но в действителност изстрелваше единствено светлина. Не беше и наполовина толкова разрушително, колкото ми се искаше в онзи момент, но все щеше да свърши работа.
Корабът знаеше в какво настроение съм. Зареди бърза поредица мишени, които уцелих до една почти без да мисля. Презаредих — всъщност нямаше нужда от презареждане, но щеше да има, ако оръжието беше истинско, затова презареждането бе включено като задължителен елемент в стрелковите тренировки. Стрелях отново, презаредих, стрелях. Не ми беше достатъчно. Доловил това, корабът пусна движещи се мишени, цяла дузина едновременно. Бързо влязох в познат ми ритъм — стрелба, презареждане, стрелба, презареждане. Сетих се за една песен... при мен винаги е така, идват ми песни наум. Тази бе дълъг речитатив, разказ за последния спор между Анаандер Мианаай и отколешната ѝ приятела Наскааиа Ескар. Поетата бе екзекутирана преди хиляда и петстотин години — нейната версия за събитията представяше Анаандер като злодеята и завършваше с обещанието, че мъртвата Наскааиа ще се върне да отмъсти за себе си. Песента бе почти напълно забравена на територията на Радч, защото изпълнението ѝ, а дори и знанието, че песента изобщо съществува, можеше да донесе на провинилата се граждана пълно превъзпитание. Все още я пееха тук-там извън радчайската сфера на влияние.
Предатела! Много отдавна врекохме се ние
на размяна равна, дар за дар.
Проклинам те — каквото убиеш, то да те убие.