Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Той вдигна ръка, гласът му беше нисък.
— Не казвам, че е така, Кристина. Вече нямам никаква представа какво става, но нека си помислим какво друго може да се е случило. Казват, че имат флакон с А положителна кръв. Не знаят, че е на Бандерас. Не са направили ДНК тест, за бога, нали? Не е ли също толкова възможно да са направили гаф в полицейската лаборатория? Видя ли го онзи Дръм? Това ли е човекът, чиито показания ще ме довършат? Аз не го вярвам. Може би следите от ЕДТА да са останали от предишния флакон. Може онзи, който е убил Шийла, да е бил с А положителна кръв и да е кървял навсякъде, а от лабораторията да са направили грешка. Да не би да мислиш, че не стават грешки при тези тестове? И ако наистина се е случило, мислиш ли, че сега ще си признаят?
Кристина се бе облегнала, почти седеше на перваза.
— Кое е по-лесно за вярване? Че онзи, който е убил жена ми, е взел отнякъде флакон с А положителна кръв и го е разплискал по стаята? Или че убиецът просто е кървял? И защо — тук изобщо нищо не разбирам — защо би ми трябвало — ако приемем, че аз съм го извършил — защо ще измислям тази история с кръвта? Какво постигам с нея? Познаваш ме вече почти година. Да не съм глупак? Ако ще искам да изкарам някой друг виновен, защо ще използвам собствения си нож, защо ще ми стоят отпечатъците по него?
Накрая той пристъпи към нея.
— Добре — заговори ѝ с равен глас. — Признавам, че на този етап всичко е въпрос на вяра. Не можеш да знаеш. Но защо предполагаш, че всички останали са си свършили работата, че никой не е направил грешка, че всички, освен мен, говорят истината?
Тя вдигна очи.
— Не мисля така, Марк. Опитвам се. Слушам те.
Раменете му се отпуснаха. За пръв път Кристина видя лицето му толкова старо. Сигурна бе, че това не е арогантност, той се разголваше. Гледаше в самата му същност.
— Не съм го направил — прошепна Духър. Дори не се молеше, което щеше да пробуди съмнения. — Кълна ти се. Не знам какво се е случило.
Когато звънецът звънна, Уес помисли, че му носят пицата и натисна бутона за отваряне на входната врата. Отвори своята и излезе в коридора да чака. Барт се промуши между краката му, задуши наоколо, отиде до стълбите и започна да върти опашка и да скимти.
— Барт! — Фаръл се приближи до него. Разносвачите се изнервяха от големи кучета. — Не се притеснявайте! — извика той. — Дружелюбен е и не хапе.
Кучето се спусна надолу по стълбите, което по принцип му беше забранено.
— Барт!
— Няма нищо. Липсвала съм му. — Сам спря на три стъпки от площадката и с една ръка разроши козината на Барт. В другата държеше кожена торба. — Здравей — обърна се тя към Уес.
— Здрасти. — Стомахът му се сви.
Беше облечена със зелено яке, качулката му още бе вдигната и косата ѝ не се виждаше. Дънки и боти. Лицето ѝ бе полускрито, непроницаемо. Изведнъж започна да рови в торбата.
— Исках да ти дам нещо.
— Не би трябвало да разговаряме, Сам.
— Не съм дошла да говоря. — Тя извади една червена папка. — Трябва да видиш нещо.
Той знаеше какво иска да види. Нея. Да върне нещата така, както бяха в началото. Но това бе невъзможно. Намираше се посред съдебен процес, а Сам беше от противниковата страна. Ако забравеше това, щеше да загуби.
— Точно сега съм доста зает. Нямам време да чета нищо друго. Затънал съм до шията, освен ако приятелката ти Даян не си смени историята.
Притиснала папката до себе си, тя махна качулката си. Очите ѝ блестяха от омраза или разочарование.
— Уес, моля те.
— За какво ме молиш?
— Това е важно. Изключително важно. Не само за процеса, а и за теб.
Но не се помръдна, той също. Накрая Сам кимна, потупа Барт още веднъж, остави папката на стълбите и се обърна да си тръгне. Когато стигна до входната врата, не се поколеба, както очакваше Фаръл. Тогава щеше да я повика, да види дали… Но тя изобщо не се поколеба.
Вратата след нея се затвори.
Имаше намерение да остави папката на стълбището. Но не го направи.
Щом влезе вътре, реши, че ще хвърли проклетото нещо в боклука, но не го направи.
Беше изчел всички статии по вестници и списания за Даян Прайс и му бе писнало от нея. Очевидно жената си гонеше славата и сега с измислената история за бруталното изнасилване оправдаваше пълния си с наркотици и безразборни връзки живот.
Да бе.
Някъде беше прочел, че е предложила историята си в едно холивудско студио и реши, че точно това можеше да се очаква от нея. Беше измамница и лъжкиня и за няколко седмици бе превърнала историята си с неговия клиент в печеливша индустрия. Изпитваше към нея единствено и само презрение.