Доктор Смърт [bg]

— Честно ли? Невинаги, но това не ме спира. Какво мога да ви кажа? Реших да намина рано сутринта, защото след час децата ми имат състезание. Исках само да се уверя, че всичко е наред. Значи няма проблем, просто искате да поговорите с нея?

— Точно така, госпожо — потвърди Майло. — С вътрешен дизайн ли се занимавате?

— Търговия с платове. Доставям ги от един склад в центъра.

Майло попита:

— Изглежда, са тръгнали преди ден-два. Често ли пътуват?

— От време на време. — Очите на Крис Ламплиър се озърнаха наоколо. — Сигурно Пол я е завел на поредната неочаквана романтична екскурзия.

— Романтик ли е?

— Мисли се за такъв. — Завъртя очи. — Господин Спонтанност. Прибира се и заявява, че заминават за Ероухед или Санта Барбара за няколко дни, казва й да събере багажа и да се обади на шефовете си, че е болна. Таня е много отговорна личност, отнася се сериозно към работата си, но обикновено се съгласява. Той работи за себе си, така че не е проблем да се измъква когато поиска. Обича разходките сред природата и пътуванията.

— Природолюбител — отбеляза Майло.

— Запален е на тази тема, членува в клуб „Тримата“ в Сиера. Уж наблюдават птиците, но всъщност само четат списание „Авто клуб“. Идеята да отидат на Мълхоланд толкова рано е била негова. Често насърчава Таня да бъде физически активна, да прави упражнения и други неща от този род. Сякаш се надява да стане чудо.

— Какво чудо?

— Да оздравее — каза тя. — Да остане в ремисия… имаше рак, болестта на Ходжкин. Лекарите казаха, че шансовете й са добри, но лечението я изтощи. Облъчване, химиотерапия — всичко това я промени. Зная, че ще се оправи. Съжалявам, все пак съм по-голямата сестра и се чувствам длъжна да я закрилям, така че — съдете ме. Не мислите ли, че трябваше поне да ми каже къде отива? Родителите ни починаха, само двете сме, знае, че се безпокоя. — Придърпа тениската си надолу и се загледа в къщата. — Не бива да изпадам в паника. Ще се прибера у дома и сигурно ще има съобщение от нея… Нали няма да й кажете, че съм идвала? Ще се вбеси.

— Обещаваме — каза Майло. — Значи нямате ключ от жилището й?

— Както някои други хора? Не би било зле, но не, не мога да поискам това от нея. Таня би се разсърдила.

— Държи да бъде независима.

Крис Ламплиър кимна.

— Аз не бих имала нищо против да й дам ключ от дома си. Омъжена съм, имам деца. Но тя е чувствителна на тази тема. Дори по време на лечението си беше такава. Казваше на всички, че може да се справи сама, да не се отнасят с нея като с инвалид.

— Значи Пол проявява разбиране.

— Какво имате предвид?

— Щом са заедно, трябва да уважава независимостта й.

— Предполагам, че е така — каза тя. — В интерес на истината, не зная защо все още живее с него. Може би защото беше до нея в най-трудните моменти.

— По време на болестта й ли? — попитах.