Интервенция [bg]

Вътрешността на бакалията беше отрупана от пода до тавана с всякакви стоки, от храни до играчки, от железария до хартия за компютри. Кътът за сядане, за който Илел бе споменал, беше в дъното, с един прозорец, който гледаше към изровен заден двор с група с мършави пилета.

Старейшината на селото беше възрастен мъж в арабски дрехи с изсушена от слънцето кожа. Пушеше наргиле. Очевидно се радваше, че има компания и побърза да поръча чай за всички. Прояви любопитство, като разбра, че семейство Степълтън са от Ню Йорк, защото имаше роднини там и дори им бе гостувал. Докато обясняваше в коя част на Бруклин се намират, Джамила Мохамад дойде. Облечена като него в типичните арабски одежди, само че дрехите й бяха черни, както и възлестият й шал. Откритата кожа на ръцете и лицето й имаше същия цвят като този на мухтаря. Виждаше се, че и към двамата животът не е бил щедър.

За съжаление, Джамила не говореше английски, но мухтарят поназнайваше нещичко и къде с негова помощ, къде с намесата на Илел, тръгна разговор. Джак първо я попита дали има някакъв опит като лечителка и се оказа, че единственият й опит е със собствените й деца — пет момчета и три момичета.

А дали тя самата е боледувала? — поинтересува се Джак. Отговорът й беше „не“, макар че преди година я блъснала кола в Ерусалим и прекарала в болница „Хадаса“ една седмица заради счупени кости и загуба на кръв. След това Джак я попита дали би искала да се опита да изцери детето му като сложи ръка върху неговата главичка, след което обясни, че е болно от рак. Той извади неколкостотин долара в брой и ги сложи на ниската масичка. Каза, че това е отплата за усилията й. После взе бебето от Лори и се приближи до жената.