Черният ангел [bg]

— Не съм го направил, само по погрешка сметнах, че писмото е изпратено до мен.

— Е, хайде от мен да мине. Всеки може да сгреши. Само да ти кажа: вече съм изчерпал хората, дето имат да ми връщат услуги, чуваш ли? Мисля, че с този път съвсем ги привършвам.

— Не се безпокой. Предостатъчно работа свърши, че и отгоре. Повече да не ти пука.

— По факса ли да ти ги изпратя?

— Недей. По-късно ще го уредим някак. Сега само ми прочети имената. Започни по часове — от един след полунощ на датата, дето съм я подчертал. Някъде по това време ченгетата са заковали Алис на улицата.

Вярвах, че някой се е обаждал на Тейджър с поръчка да отиде да й плати гаранцията. Надявах се още, че той пък сетне е позвънил на въпросната персона, за да докладва, че е свършил работата.

Коул ми прочете цял куп имена, нито едно не ми бе познато. Повечето бяха мъжки, само две — женски.

— Я, моля, повтори женските.

— Гейл Фрийдман и Хоуп Заан.

— Второто… това бизнес номер ли е или частен?

— Мобилен телефон, човече. Сметката е на името на пощенска кутия на „Ъпър Уест Сайд“, регистрирана е на частна фирма на име „Робсън Риълти“. Въпросният „Робсън“ е част от групата „Амбасейд“, същата, дето имаше отношение към онзи апартамент и сградата в Уилямсбърг. Излиза, че Тейджър се е обаждал два пъти: първия в четири и четири минути и още веднъж в четири и трийсет и пет минути на разсъмване. Повече обаждания от неговия телефон няма чак до следващия следобед. И този номер повече не фигурира.

Хоуп Заан — Ледената кралица. Представих си Сикюла в изисканата приемна, обръща се към ледено прекрасната си секретарка и й нарежда да не го безпокои — „Моля те, Хоуп, никакви телефонни разговори. Няма ме…“ — докато ме прослушва що за птица съм. На този Сикюла дните му май вече бяха преброени.