Полунощ [bg]

Мислите й запрепускаха напред. Бяха успели! Бяха намерили звездната сфера! Но с колко време разполагаха, за да се върнат при Сейдж? Елена погледна машинално към компаса си и за своя изненада видя, че стрелката сега сочеше на югозапад — с други думи, обратно към Входа на крепостта. Много съобразително от страна на Сейдж. И може би по обратния път нямаше нужда да преминават през изпитания; можеха просто да използват специалния ключ, за да се върнат във Фелс Чърч и тогава… ами, госпожа Флауърс щеше да знае какво да прави.

Сега, като се замисли, навярно биха могли просто да я изнудят, която и да беше тази загадъчна Тя, да си замине в замяна на звездната сфера. Макар че — дали биха могли да живеят с мисълта, че тя може да причини същото отново — и отново — и отново на други градове?

Докато обмисляше следващите им ходове, Елена наблюдаваше израженията на спътниците си: детинското учудване, изписано върху сърцевидното лице на Бони; напрегнатата преценка на ситуацията в очите на Стефан; опасната усмивка на Деймън.

Всички те най-после се намираха пред толкова трудно постигнатата награда.

Но Елена не можеше да гледа твърде дълго. Трябваше да се свършат още неща. Докато я гледаха, звездната сфера заискри в толкова блестящи, ярки цветове, че Елена бе почти заслепена. Засенчи очите си с длан точно в мига, в който Бони си пое рязко дъх.

— Какво? — попита Стефан, също с ръка пред очите, които, разбира се, бяха много по-чувствителни от човешките.

— Някой я използва точно в този момент! — отвърна Бони. — Когато засвети толкова силно, тя изпраща Сила! Много, много далеч оттук!

— Нещата в това, което е останало от бедния стар Фелс Чърч, изглежда, яко се напичат — подхвърли Деймън, който напрегнато се взираше нагоре към клоните над него.

— Не говори по този начин! — възкликна Бони възмутено. — Това е нашият дом. И сега най-после можем да го защитим! — Елена направо виждаше картините в главата на приятелката си: семейства се прегръщат; съседи се усмихват отново на съседите си; целият град работи сплотено, за да възстанови града си от разрушенията.

Така понякога се случваха големите трагедии. Хора с една обща цел, ала не действат единно. Предположения. Самонадеяност. И може би най-важното от всичко — неспособността да седнат и да поговорят.

Стефан се опита, въпреки че Елена видя, че все още е заслепен от блясъка на звездната сфера.

— Нека обсъдим и обмислим начините, по които да я вземем… — поде той тихо.

Ала Бони му се изсмя, макар и без лошо чувство.

— Мога да стигна дотам също толкова бързо, колкото и една катерица. Нужен ми е само някой със здрави ръце, който да я улови, когато я бутна долу. Зная, че не мога да сляза обратно с нея; не съм толкова глупава. Хайде, момчета, да го направим!