Последната империя

— Да, подземията са доста сигурни — заяви гордо Хам. — Има само три входа и те са все цепнатини. При достатъчно припаси можем да издържим тук на сериозно нападение.

— Пък и това не е единствената пещера под хълмовете — добави Келсайър. — Дори лорд Владетеля да узнае за нас, армията му ще изгуби седмици да ни търси.

— Невероятно — продължаваше да се чуди Йеден. — Бях несправедлив в преценката си за вас, господарю Келсайър. Тази операция… и армията… постиженията ви са значителни.

Келсайър се усмихна.

— Всъщност преценката ти е била съвсем точна. Аз самият повярвах в себе си едва след като всичко започна — стигнахме дотук главно благодарение на теб.

— На мен ли? — попита стреснато Йеден.

— До голяма степен — увери го Келсайър. — Но ти благодаря за оказаното доверие. Тъй като ще мине известно време, докато слязат всички новобранци, имате ли нещо против да проверя как са организирани нещата тук долу? Бих искал да поговоря с Хамънд насаме.

— Разбира се, господарю Келсайър — каза с нескрито уважение и едва доловимо ласкателство в гласа Йеден.

Келсайър кимна встрани. Хам се намръщи озадачено, но взе един фенер и го последва към близката галерия. Щом се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуват, Хам спря и каза:

— Йеден определено бележи промяна.

— Явно така въздействам на хората.

— Сто на сто заради невероятната ти скромност — подсмихна се Хам. — Говоря сериозно, Кел. Как го правиш? Този човек почти те мразеше — струва ми се, че едва сега осъзнава, че планът ти е осъществим.

Келсайър повдигна рамене.

— Йеден никога досега не е участвал в професионална група. За по-малко от година ние събрахме армия, каквато изобщо не е виждал през живота си. Подобен резултат би убедил и най-големия скептик.

Хам обаче не изглеждаше убеден. Все пак повдигна рамене и попита:

— Та за какво искаше да разговаряме?

— Всъщност искам да огледам и другите два входа.

Хам кимна и посочи един страничен тунел. И той, като повечето, не бе издълбан от човешка ръка, а представляваше естествено продължение на галерията. В Централните области имаше стотици подобни подземни комплекси, макар нито един да не бе толкова обширен. Но само в един — в Хатсинските ями — се добиваше атиум.

— Както и да е, Йеден е прав — рече Хам, докато крачеше приведен напред. — Избрал си много подходящо място да скриеш тези хора.

Келсайър кимна.

— Различни бунтовнически групи използват тези пещери от векове. Намират се доста близо до Лутадел, но досега лорд Владетеля не е успял да организира нападение срещу тях. Ето защо просто се прави, че това място не съществува — заради множеството си провали, предполагам.

— Не се учудвам. С всичките тези тайни проходи и задънени тунели мястото е доста трудно за прочистване. — Хам зави и продължи към друга, по-малка пещера. На тавана й имаше цепнатина, през която се процеждаше слънчева светлина. Пещерата се охраняваше от десетина души, които застанаха мирно веднага щом Хам влезе.