Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Джеси потрепери.
— Не искам да си спомням за онази вечер, когато се появи Червеноокия, Джеймс. Той беше направо бесен. Искаше му се да ме убие, но знаеше, че все още не трябва да го прави, не и преди да го заведа до мястото, където съм заровила дневниците. Очевидно съм извадила невероятен късмет.
— Ако Джеймс е прав — обади се Маркъс, — това означава, че Червеноокия може все още да се навърта наоколо. Възможно е дори да е тук, в Окракоук, и да ни е проследил, защото се е досетил за какво сме тръгнали.
— Ще трябва добре да наглеждаме околността — каза Джеймс. — Някой от вас сети ли се да вземе пистолет?
Спиърс отвърна непринудено:
— Естествено. Аз никога не отивам далеч от своите владения без подходящи средства за защита. Ако си спомняте, милорд, носех пистолет и в Париж, когато ви насърчавахме да се ожените за дукесата. Ех, какви времена бяха… — Спиърс се прокашля и за най-голямо удивление на Джеси, придоби леко смутен вид. — Ей сега ще го донеса. Но един пистолет няма да е достатъчен. Ще трябва да се въоръжим. Можем ли да се снабдим с огнестрелно оръжие от селото, Джеси?
Тя кимна с глава като вцепенена, защото й се струваше, че светът се беше обърнал с главата надолу. Червеноокия бил убил Алън Белмонд, защото знаел, че Алън се опитвал да убие нея? Невероятно! Пък и освен това защо Алън ще е искал да я убива? Накрая тя промълви отнесено:
— Господин Стайрън има чудесна оръжейна колекция. Ако не иска да ни продаде от оръжието, то поне със сигурност ще ни го даде на заем.
— Това ще ни дойде добре като предпазна мярка срещу Червеноокия — отбеляза Джеймс.
— Хайде сега да погледнем в дневниците. Време е.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
— О, Господи! — въздъхна Джеси и започна да прелиства дневника отначало. — Това е последната глава. Толкова е кратка, а и никъде изобщо не се споменава за онези английски негодници или за това как са се наливали с ром, нито пък къде Черната брада е скрил съкровището си. От това, което чета, разбирам, че той се е женил четиринадесет пъти, а чуйте как нарича последната си жена: „особено очарователно дванадесетгодишно създание. Името й е Валантайн, точно като на моята прабаба. Взех я само заради това. Но ще видим дали не е прекалено малка, за да ми роди едно бебче. Харесвам ги тия малки мръсници. Карат те да се чувстваш безсмъртен даже и ако вече си пред казана на дявола.“ — Джеси вдигна смаяно поглед. — Валантайн не е много популярно име. Това наистина е интересно. Аз разказвах на Джеймс за една Валантайн, която е живяла в колонията на сър Уолтър Рали на остров Роаноук. Това е колонията, която безследно изчезнала някъде между 1587 и 1590 година. Никой не знае какво се е случило с нея. Но ние ще разберем. — Джеси вдигна в ръка дневника на Валантайн. — Това ще ни разкрие не само какво се е случило с Валантайн, но и с цялата колония. — Тя остави дневника в скута си. — Знаете ли какво мисля? Според мен последната съпруга на Черната брада, тази втората Валантайн, е била всъщност прабабата на Стария Том. Има логика, нали?
— Така сякаш кръгът се затваря напълно — каза Маркъс.
— Толкова много прароднини — обади се Баджър. — Човек може съвсем да се обърка. Добре, Джеси. Значи първата Валантайн, която е била на остров Роаноук, е прабабата на Черната брада. Втората Валантайн е била прабаба на Стария Том, а пък Черната брада е негов прадядо.
— Така излиза.
— Дотук много добре — обади се Маркъс, — но както Маги, аз също искам да знам къде е проклетото съкровище. Черната брада изобщо не споменава за него, мръсникът му с мръсник.
— Може би ще разберем нещо повече за това, което се е случило със съпругата на Черната брада — горкичката дванадесетгодишна Валантайн, — когато прочетем дневника на внука на Черната брада — каза Спиърс. Той се приведе и потупа Джеси по рамото. — Все още недей да губиш надежда, Джеси.
Тогава се обади Антъни, който стоеше разкрачен, кръстосал ръце на гърдите си.
— Имаме дневниците на трима души. Засега сме прочели само тези на Черната брада. Мисля, че ще трябва да прочетем и дневниците на неговия внук. Може би баба му, Валантайн, жената на Черната брада, все още е била жива по това време и му е казала нещо. Няма да се предаваме, докато не изгълтаме и последната думичка във всеки един от тези дневници.