Катедралата
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Йоцова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катедралата». Краткое содержание книги:
Член на терористична организация е замислил брилянтен акт — превземането на катедралата „Свети Патрик“. В храма полицията се изправя пред отлично организирана смъртоносна зона, заложниците — пред смъртта, а терористите — как да постигнат своите искания в един дуел на нерви, достойнство и предателство…
— Благодаря, че ме определи така добре. Ще направя всичко по силите си — отговори Бърк.
Мартин се засмя:
— Може и да не направиш всичко, ако искаш. Аз не разчитам само на теб, за да доведа нещата си до желания финал. Лейтенант, в тази и извън тази катедрала има повече изненади, отколкото дори ти можеш да заподозреш. И на зазоряване всичко ще се изясни. — Кимна с глава: — Лека нощ.
Обърна се и си тръгна без да бърза. Бърк погледна надолу към Фъргюсън. Наведе се и махна клечката от лицето му.
— Съжалявам, Джак.
Глава 50
Часовникът на задната стена на балкона удари три сутринта. Брайън Флин отбеляза часа със звъна на камбаните, изправи се и погледна Лиъри, седнал на ръба на парапета. Краката му се люлееха на няколко нива над основния под на катедралата, Флин каза:
— Ако задремеш, ще паднеш. Лиъри отвърна без да се обръща:
— Точно така.
Флин се огледа за Мегън, но тя не се виждаше. Той заобиколи органа, взе една пушка и тръгна към Лиъри. Лиъри неочаквано се завъртя и спусна краката си от вътрешната страна на балкона.
— Това е стар номер — рече той.
Флин почувства напрягането на тялото си. Лиъри продължи:
— Научих го в армията. Качваш се на някое място, където ако заспиш, можеш да се удариш или да умреш. То те държи буден… В повечето случаи.
— Много интересно.
Мина покрай Лиъри и влезе в кулата. Качи се в асансьора, който го свали в преддверието. Стъпките му кънтяха в празната сграда, докато вървеше по централната пътека. Съливан, Боулънд и Феръл се надвесиха от галериите. Хики спеше пред долния орган. Флин мина през отворените крила на преградата и изкачи стъпалата към олтара. Четиримата заложници спяха по двойки в противоположните краища на светилището. Погледна през Бакстър към Морийн и видя равномерното надигане и спадане на гърдите й, после вдигна очи към мястото, където кардиналът и отец Мърфи лежаха оковани за трона и спяха. Флин коленичи до Морийн и видя ожуленото й лице. Чувстваше очи, които го наблюдаваха отвисоко, Мегън, която го дебнеше в мрака, и Лиъри, който следеше движението на устните му през оптическия прибор. Флин се наведе с гръб към Лиъри, така че да скрие от погледа му и Морийн. Докосна бузата й. Тя отвори очи и ги впери в неговите.
— Колко е часът?
— Късно е.
— Ти остави да стане късно. Той промълви:
— Съжалявам… Не можех да ти помогна.
Тя извърна лицето си. И двамата мълчаха известно време, после тя започна:
— Тази игра на шикалкавене с полицията прилича на онези игри на нерви с коли, които летят една към друга. Всеки шофьор е хипнотизиран от приближаването на другия, и една минута преди зазоряване… дали някой ще извие рязко волана?
— Пълни глупости. Това е война. Вие, глупави жени, винаги смятате, че мъжете разиграват някакви игрички на своите его…
— Война ли? — тя сграбчи предниците на ризата му и гласът й се извиси: — Нека аз да ти кажа нещо за войната. Тя не се води в църкви и с оковани заложници.
И понеже заговори за война, все още съм достатъчно добър войник, за да знам, че те може и да не дочакат зори. Може би ровят някъде там точно в този момент, и преди да успееш да поемеш още веднъж дъх, тук ще се изпълни с изстрели и за миг ще те напълнят с куршуми. — Пусна ризата му. — Война! Знаеш за войната не повече, отколкото знаеш и за любовта.
Флин се изправи и погледна Бакстър.
— Харесваш ли този мъж?
Тя кимна.
— Той е добър човек.
Флин се втренчи в една точка в пространството.
— Добър човек — повтори той. — Някой, който ме вижда за първи път, може да каже същото за мен, ако не знае историята ми. В този момент не ме харесваш особено, но няма нищо. Надявам се да оцелееш, и даже се надявам Бакстър да оцелее. Надявам се двамата да се разбирате добре.
Морийн лежеше по гръб и гледаше нагоре към него.
— И двамата не вярваме на нито една твоя дума. Флин се отдалечи от нея.
— Трябва да вървя… — погледна към Хики над парапета и рече внезапно. — Кажи ми за него. Какво говореше старецът? Какво стана със звънеца в изповедалнята?
Морийн се изкашля и заговори делово, разказвайки всичко, което бе открила за Джон Хики. Накрая заключи:
— Дори и да спечелите, той ще направи така, че всички със сигурност да умрем. Ние и четиримата сме убедени, иначе нямаше да рискуваме с това бягство.
Очите на Флин отново се върнаха на Хики, после обходиха светилището и заложниците, букетите с вече увяхващи карамфили и кървавите петна върху мрамора на олтара. Имаше чувството, че е виждал всичко преди, че е преживял нещо подобно в сън или видение. И си спомни, че то беше станало в абатство Уайтхорн. Отърси се от впечатлението и погледна Морийн. Неочаквано се наведе и разкопча белезниците.