Алибито
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алибито». Краткое содержание книги:
— Разбира се — отвърна съпругата на адвоката. — Здравей, Хамънд.
— Маги, извинявай, че нахълтах така. Надявам се да не съм прекъснал нещо.
— Всъщност вечеряхме — каза Франк.
Устата на единия от деветгодишните им синове близнаци бе изцапана с нещо, което приличаше на сос за спагети. Маги бе елегантна дама, наследила тактичността на жените от Юга. Странната сцена в преддверието на къщата не я смути.
— Тъкмо сядахме, Хамънд. Ще вечеряш ли с нас?
Той погледна първо Франк, а след това Алекс.
— Не, но благодаря за поканата. Трябва да поговоря с Франк само за няколко минути.
— Все пак се радвам, че се видяхме отново. Момчета! — Маги Пъркинс побутна двамата си сина, обърна се и тръгна с тях, навярно към кухнята.
Хамънд се обърна към Алекс:
— Не очаквах да те видя тук.
— Франк бе така любезен да ме покани на вечеря със семейството си.
— Похвална постъпка. След днешния ден навярно не би искала да оставаш сама.
— Така е.
— Всъщност добре че си тук, защото и ти трябва да чуеш това.
Най-сетне Франк се намеси:
— Предчувствам, че ще поискате от мен услуга, заради която ще се простя с кариерата си. Отчаяно се нуждая от питие. Някой от вас иска ли?
Даде им знак да го последват до другия край на къщата, където се намираше кабинетът му. Почетните значки и грамотите в рамки, подредени по стените, бяха доказателства за професионалните и лични качества на Франк Пъркинс.
Хамънд и Алекс не пожелаха да ги почерпи, но Франк си наля чист скоч и седна зад масивното бюро. Алекс се настани на стол с мека тапицерия, а Хамънд — на един фотьойл. Адвокатът ги изгледа и се обърна към клиентката си:
— Вярно ли е? Наистина ли си спала с многоуважаемия заместник областен прокурор?
— Нима е забранено…
— Хамънд! — грубо го прекъсна Франк. — Нямаш право да нервничиш. И дори да ми се сърдиш. Би трябвало да те изритам оттук и да уведомя Монро Мейсън за признанието ти. В случай че все още не знае.
— Не знае.
— Единствената причина да търпя присъствието ти в дома си е уважението, което изпитвам към клиентката си, и правото й на личен живот. Докато не узная всички факти, не бих искал да действам прибързано и още повече да усложня положението й в този унизителен фарс.
— Не стоварвай вината върху Хамънд, Франк — каза Алекс. В гласа й се долови нотка на отчаяние, която Хамънд не бе чувал досега. Или може би на примирение. Или дори облекчение, че вече не се налага да пази тази тайна. — Аз съм не по-малко виновна. Трябваше веднага да ти кажа, че го познавам.
— Интимно?
— Да.
— Докъде щеше да го оставиш да стигне? Нима възнамеряваше да мълчиш, докато те арестуват и той те изправи пред съда или докато те изпрати на електрическия стол?
— Не знам — Алекс внезапно стана, обърна се с гръб към тях и притисна ръце към тялото си. След секунда се успокои и отново ги погледна. — Всъщност аз нося много по-голяма вина, отколкото Хамънд. Той не ме познаваше, а аз знаех кой е и го проследих. Съзнателно. Направих така, че срещата ни да изглежда случайна, а не беше.
— Кога бе тази планирана среща?
— В събота вечерта. По здрач. След първоначалния контакт използвах всички женски трикове, за да съблазня Хамънд. И успях — добави Алекс с пресипнал глас и го погледна.
Франк пресуши чашата си на един дъх. Очите му се насълзиха и леко се покашля. Когато прочисти гласа си, попита къде се е случило всичко това. Алекс разказа подробно, като започна от кавалерския жест на Хамънд в шатрата за танци и описа как се бяха озовали във вилата му.
— На сутринта се измъкнах, като мислех, че никога вече няма да се видим.
Франк поклати глава — или замаян от бързо изпития алкохол, или объркан от противоречивите факти.
— Не разбирам. Спала си с него, но не е било… не си…
— Решила е да се подсигури — каза Хамънд. Все още му бе трудно да приеме признанието й, че е имала ясна цел, че срещата им не е била романтична случайност, както му се искаше да вярва. Но трябваше да се примири с това. Обстоятелствата го принуждаваха да се съсредоточи върху много по-важни неща. — Ако Алекс изпиташе необходимост от алиби, аз трябваше да й го осигуря. Идеално алиби. Но ако разкажа за случилото се, ще загубя много.
Франк втренчи озадачен поглед в него.
— Би ли обяснил това?
— Алекс ме е проследила от „Чарлз Таун Плаца“, където по-рано се срещнах с Лут Петиджон.
Адвокатът остана загледан в него още няколко мига, преди да се обърне към нея за потвърждение. Тя леко кимна. Франк стана и си наля второ питие.
В това време Хамънд погледна Алекс. Очите й бяха влажни, но не плачеше. Изпита желание да я прегърне. Както и грубо да я притисне до стената и да я накара да му признае цялата истина.