Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
Стигнах странноприемницата, без да срещна сър Пърсивъл, без да забележа нищо повече, и с радост разбрах, че стопанката се е отнесла към Фани много учтиво. Тя бе предоставила на момичето една стаичка, където то седеше, необезпокоявано от шума в пивницата, и една чиста спалня на втория етаж на къщата. Щом ме видя, Фани отново заплака и каза, бедничката, че се чувствувала ужасно, изхвърлена по този начин, сякаш е извършила непростимо прегрешение, когато в същност никой не можеше да я обвини в нищо — дори и господарят й, който я бе пропъдил.
— Опитай се да се примириш с положението, Фани — посъветвах я аз. — Двете с господарката ти ще се погрижим да не пострада доброто ти име. Сега ме чуй. Разполагам с твърде малко време и искам да ти се доверя за нещо много важно. Трябва да се погрижиш за тези две писма. Това с марката ще пуснеш в пощата утре, когато пристигнеш в Лондон. Другото, адресирано до мистър Феърли, ще му предадеш собственоръчно, щом се прибереш у дома. Дръж и двете писма в себе си и не ги давай никому. Те са от първостепенно значение за интересите на господарката ти.
Фани сложи писмата в пазвата си.
— Там ще останат, мис — каза тя, — докато не сторя това, което ми поръчахте.
— Гледай навреме да отидеш на гарата утре сутринта — продължих аз. — А когато се видиш с икономката на Лимъридж, предай й моите поздравления и й кажи, че си на служба при мен, докато лейди Глайд бъде в състояние да те вземе обратно. Може би ще се срещнем по-скоро, отколкото предполагаш. Така че горе главата и не изпускай влака в седем часа.
— Благодаря ви, мис, благодаря ви сърдечно. Гласът ви ми вдъхва смелост. Моля, предайте почитанията ми на миледи и й кажете, че се постарах да подредя всичко, колкото ми позволяваше времето. О, боже, боже! Кой ще й помогне да се облече днес за вечеря? Сърцето ми се къса, мис, само като си помисля за това.
Когато се върнах, имах на разположение четвърт час, за да се приготвя за вечерята и да кажа две думи на Лора, преди да сляза долу.
— Писмата са в ръцете на Фани — прошепнах й на вратата. — Ще слезеш ли за вечерята?
— Не, не, за нищо на света.
— Случи ли се нещо? Обезпокои ли те някой?
— Да, току-що, сър Пърсивъл…
— Влезе ли?
— Не, изплаши ме, като потропа на вратата. По питах: „Кой е?“ — „Вие знаете — отговори той. — Ще промените ли решението си, ще ми кажете ли останалото? Ще го промените! Рано или късно ще измъкна всичко от вас. Вие знаете къде се намира сега Ан Катърик.“ — „Честна дума, наистина не зная“ — казах аз. „Знаете! — провикна се той. — Ще смачкам упорството ви, внимавайте — всичко ще измъкна от вас.“ При тези думи се отдалечи. Тръгна си, Мариан, преди по-малко от пет минути.
Той не бе намерил Ан! За тази нощ бяхме спасени — все още не беше я намерил.
— Долу ли слизаш, Мариан? Качи се после отново.
— Да, да. Не се притеснявай, ако закъснея малко, трябва да внимавам — може да ги засегна, ако ги напусна твърде бързо.
Звънчето за вечеря удари и аз бързо се отдалечих.
Сър Пърсивъл поведе мадам Фоско към трапезарията, а графът ми подаде ръката си. Беше разгорещен и почервенял и не бе облечен с обичайната си грижливост и педантизъм. Дали и той не е излизал преди вечеря и е закъснял с връщането си, или страдаше от горещината малко повече от друг път?
Както и да беше, безспорно нещо тайно го гризеше и притесняваше, което, въпреки цялото му умение да заблуждава, той не бе в състояние напълно да прикрие. Докато се хранехме, беше почти толкова мълчалив, колкото и сър Пърсивъл и, от време на време поглеждаше крадешком към съпругата си — поведение, което го разкриваше в съвсем нова за мен светлина. Единственото светско задължение, за което все още имаше достатъчно самообладание и изпълняваше както винаги, бяха настойчивата му любезност и внимание спрямо мен. Все още не мога да открия какъв е злият му умисъл, но независимо от кроежите му, неизменната учтивост към мен, неизменното покорство пред Лора и неизменната „юзда“, с която възпира грубото държане на сър. Пърсивъл, са средствата, които той твърдо и неотклонно използува, откакто кракът му стъпи в този дом, за да постигне целите си. Заподозрях го, когато за първи път се намеси в наша полза при спора за подписа в библиотеката и сега съм вече сигурна.