Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
Тя пристъпи още крачка напред и закова очи в лицето на далеч по-дребната Фостър.
— Еди е невинен! Изобщо не ми пука за Е-програмата, но проклета да бъда, ако позволя брат ми да изгуби живота си заради безполезната ти победа над Питър Бънтинг! Вече трябва да си разбрала, че този човек те прати за зелен хайвер с фалшивия опит за самоубийство на съпругата си. А в момента със сигурност е някъде далеч, откъдето няма да го екстрадират обратно.
— Истината е, че не знам къде се намира брат ти — бавно и отчетливо каза Фостър.
— Значи напразно съм си губила времето с теб — въздъхна Пол и направи крачка назад.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — приглушено отвърна Фостър.
— Ти си министър на вътрешната сигурност, за бога! Длъжна си да отчиташ някои неща! Но вместо това се забъркваш с Куонтрел. Кой ти даде тази блестяща идея? Знаеш, че Бънтинг направо го разори със своята Е-програма. От това би следвало да заключиш, че той е далеч от умствения капацитет на Бънтинг. Нима си допускала, че този човек ще клекне и ще се предаде? Та той може да схруска за закуска човек като Куонтрел. Зле си избрала съюзник, Елън. Много зле! Кой, по дяволите, ти даде този съвет?
Фостър премина в тотално отстъпление.
— Аз не бях… В смисъл… Винаги можем да открием Бънтинг…
— Господи, нима не слушаш какво ти говоря? — прекъсна я Пол. — Твоите хора изпуснаха Бънтинг! Нямат представа къде е, разбираш ли? Просто е изчезнал!
Фостър направи опит да каже нещо, но от устните й не излезе нито звук.
— Успяла си да го притиснеш в ъгъла, но хора като него винаги имат резервен вариант. А Куонтрел е проявил глупостта да му го предложи. В същото време е бил достатъчно умен, за да забележи нещо, което е убягнало на теб.
— Какво искаш да…
— Едгар Рой. Истинска Е-шестица, единствен в света. Имаш ли представа за цената, която враговете на тази страна биха платили за него? Знаеш ли за колко би го продал Куонтрел?
— Той никога няма да работи за друга държава.
— Кой? Брат ми или Куонтрел?
— И двамата.
— А случайно да ти е известно, че в началото на бизнеса си Куонтрел за малко не е бил лишен от лиценз за държавни поръчки, защото е продал на Китай голямо количество забранени за износ оръжейни части? Измъкнал се е благодарение на отличните си адвокати, които са хвърлили вината върху негов подчинен. По принцип този човек е готов да продаде и майка си на Ким Чен Втори, стига да има печалба. От друга страна, брат ми наистина не би работил съзнателно за чужда държава, но нима допускаш, че руснаци, севернокорейци или сирийци не разполагат с начини да го принудят? Техните методи за изтезание са първобитни, но това съвсем не намалява ефикасността им. Повярвай ми, изпитвала съм ги на собствения си гръб.
— Искаш да кажеш, че Куонтрел…
— Разбира се, че играе двойна игра и те мами. Това е в кръвта му. А сега, след като Бънтинг му разказа играта, можеш да бъдеш сигурна, че ще те бутне под автобуса, за да се отърве. На това му викат „домино за възрастни“. За съжаление брат ми няма полезен ход в тази игра. Превърнал се е в пречка, а такива хора рядко остаряват.
Фостър леко се олюляваше на седемсантиметровите си токчета.
Пол отмести ръката й от топката и отключи вратата.
— Съжалявам, но явно си проявила глупава недалновидност и това те прави безполезна за мен — хладно подхвърли тя. — Ще се наложи да потърся други варианти. А и какво можеш да направиш от затворническата килия?
Посочи с пръст ъгълчето на устата й и добави:
— Тук малко си прекалила. Може би ще коригираш линията, за да ти е удобно да отпиваш от чашата, която държиш в ръката си.
След тези думи тя излезе и затвори вратата след себе си.
76
Мишел беше зад волана.
Шон държеше пушката.
Едгар Рой седеше отзад.
Пътуването беше дълго, но не спряха нито веднъж. Дори и за отскачане до тоалетната. Най-накрая отбиха по някакъв третокласен път и Мишел намали скоростта.
— Когато поехме насам за първата среща с Кели Пол, Бънтинг ни увери, че успеем ли да се доберем до тук, значи сме се измъкнали — каза тя и намръщено добави: — Но въпреки това не мога да се отърва от обзелата ме параноя.
Шон кимна и внимателно огледа околността. Мястото беше идеално за засада.
— При равни други условия това е по-добре, отколкото да отседнем в мотел.
— Само ако не бъдем убити — обади се Рой.