Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Двадесет хиляди франка! Какво ще кажеш, Томази?
— Остави я да приказва, Жервази. Всички пеят една и съща песен.
— Добре, щом като не помагат нито думи, нито молби и заплахи — каза решително Адриана, която придоби смелост от отчаянието, в което бе изпаднала. — Заявявам ви, че искам да си тръгна веднага. Да видим кой ще посмее да употреби сила срещу мен.
И Адриана също така решително прекрачи към вратата. В това време отново екнаха дивите и пресипнали викове, от които преди малко Адриана се изплаши, само че сега не последва тропотът.
— О! Какви писъци — каза Адриана и спря, а в страха си се приближи до двете жени. — Чувате ли тези писъци? Каква е тази къща, Боже мой, в която пищят така! А там долу — добави тя объркана и посочи към съседната сграда, в която прозорецът продължаваше да свети, а бялата сянка се движеше пред него — виждате ли там? Какво е това?
— Това са хора — отвърна Томази — които като вас не са били послушни. Не са седели мирно.
— Какво говорите? — извика госпожица Кардовил и преплете ръце от ужас. — Господи, каква е тази къща? Какво им правят на тези хора?
— Правят им онова, което ще направят и на вас, ако бъдете лоша и не дойдете да си легнете — каза Жервази.
— Ето какво им слагат — каза Томази и посочи дрехата, която държеше под мишницата си. — Слагат им риза.
— Ах! — извика Адриана и закри ужасеното си лице с ръце.
Озари я внезапно откритие и най-накрая тя разбра всичко. След вълненията през деня, този последен удар я смаза. Младото момиче почувствува, че отпада. Ръцете му се отпуснаха, лицето му побледня, тялото му затрепери и едва успя да коленичи на пода, и да каже със заекващ глас, сочейки ризата:
— О, не… Недейте това, за Бога… Милост, госпожо… Ще направя всичко, каквото желаете…
Тя каза това и припадна. Ако не бяха жените, които се спуснаха и я задържаха, тя щеше да падне на пода.
— Припадането не е опасно — каза Томази. — Ще я съблечем. Ще я сложим да си легне и така ще си свършим работата.
— Пренеси я ти — каза Жервази.
— Аз ще нося лампата.
Тогава дебелата и здрава Томази взе госпожица Кардовил на ръце, както се носи заспало дете и тръгна след приятелката си към вратата, през която излезе доктор Баление.
Стаята, в която влязоха, бе чиста и съвсем празна. Стените бяха облепени със зелени тапети. В единия край имаше малко и ниско желязно легло с корава възглавница. Масата бе закована за стената, а столът пред нея — за пода. Покъщнината се допълваше от една ракла и от едно сламено канапе. Освен дето прозорецът беше без пердета, от вътрешната страна имаше железни пръчки, за да не се чупят стъклата. В тази тясна стая, пълна противоположност на прелестния малък дворец на улица „Вавилон“, Томази пренесе Адриана и с помощта на Жервази я положи върху леглото, както беше припаднала. Лампата оставиха до възглавницата.
Докато едната я прикрепяше, другата разкопчаваше и събличаше роклята на момичето. Макар и в безсъзнание, по бузите се търкулнаха две сълзи през премрежените мигли. Великолепната коса падаше свободно върху врата и белите като слонова кост гърди. Когато започна да сваля сатенения корсет, грозната жена хвана с дебелите си червени, силни и напукани ръце раменете, разголените ръце на младото момиче потрепериха, преди още то да е дошло в съзнание.
— Я виж какви са малки крачетата й — каза едната, която, коленичила, събуваше Адриана. — Могат да се съберат в шепата ми.
— И каква дълга коса! — каза другата. — Тя може да я настъпва, докато върви. Жалко ще е ако я отрежем, за да слагаме лед на главата й. — След тези думи Томази прибра косите на Адриана зад тила й.
За съжаление, това не бе меката и бяла ръка на Жоржет, на Флорин или на Ева, които се грижеха за господарката си с любов и радост, с гордост. Когато отново усети докосването на коравата ръка, младото момиче потрепери още по-силно, след което постепенно дойде на себе си.
Трудно е да се опише страхът и отвращението й, както и негодуванието, когато отметна косата си, покрила разплаканото й лице, щом дойде в съзнание и се видя полугола между двете старици. Най-напред Адриана изписка от срам и от свян, след което, за да не я гледат повече двете жени, замахна с ръка и събори лампата, която угасна веднага и стана на малки парченца. Тогава тя, останала на тъмно, се зави с одеялото и започна сърцераздирателно да плаче.