Часът нула
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Часът нула». Краткое содержание книги:
Часът нула
Хронология на терора
1. Кърваво бягство от затвор в Южна Африка…
2. Една платена компаньонка е брутално убита…
3. Един американски милиардер беглец е обсебен от мания за отмъщение…
4. Дигитално кодиран телефонен разговор е засечен от шпионски сателит на специалните служби над Швейцария…
5. Специален агент Сара Кехил е въвлечена в игра на котка и мишка от очарователен и изключително опасен наемен терорист…
6. Тази книга е световен бестселър!!!
— А ако се сложи вътре? — намеси се Сара.
— Има едно приблизително правило, което казва, че пораженията от бомба в сградата са пет пъти по-големи от тези на същата бомба извън сградата. Пример: вижте какво стана в Оклахома Сити.
— Ти все още нищо не искаш да ни кажеш! — изкрещя Уолш.
Кроули присви устни, за да сдържи раздразнението си, и продължи подчертано спокойно:
— Анализът на експлозиите е сложна дисциплина. Геометрията на заряда оказва влияние върху формата на ударната вълна. Ударните вълни обикновено се разпространяват под деветдесет градуса спрямо повърхността на заряда. Ние не знаем дали в нашия случай зарядът ще има някаква по-особена форма, дали ще бъде сферичен… не знаем нищо за него. Не знаем дали мястото, където ще бъде поставен, създава условия за отклонение на ударната вълна в една или друга посока и дали това ще доведе до разсейване на нейната енергия, или ще изиграе кумулативна роля. Даже нямаме представа в коя точно сграда ще бъде заложена бомбата. Това също има значение, защото различните материали имат различна способност да устояват на фронта на ударната вълна. Стъклото например…
— Дявол да го вземе — не се стърпя Уолш. — Искаш да кажеш, че хиляда фунта С-4, поставени както трябва в сграда с размери средни за тези в Манхатън, може да разгони фамилията на всички наоколо.
— Точно така — потвърди Кроули. — Цялата фамилия, без изключение.
В този миг се обади зумерът на интеркома върху бюрото на заместник-директора. Уолш отиде при него с тежки крачки, превключи на говор и извика:
— Дявол да го вземе, Марлин, казах да не ме безпокоиш!
— Съжалявам, сър, но е много спешно. Отнася се до агент Кехил.
— О, за бога. Кехил?
Сара отиде на свой ред до интеркома.
— Да? Алекс, аз съм в… Какво? Как така се е обадил лично… Аха…
Тя прекъсна и се обърна към тримата мъже от ФБР, които не бяха откъсвали поглед от нея по време на разговора й.
— Беше Алекс Папас. На Рот се обадили от отдел „Убийства“ в полицията. Намерили труп в някакъв тунел от канализацията под Уолстрийт. По всичко изглежда, че жертвата е човекът, пуснал компютърния вирус в мрежата на „Манхатън Банк“.
— Бауман?! — ахна Уитман.
— Някакъв хакер, нает от Бауман.
— Откъде знаем това? — попита Уолш.
— Изглежда, жертвата се е обадила на 911 след смъртта си.
— Чуваш ли се какво говориш, агент Кехил? — раздразнено изгърмя Уолш.
— Малко е сложно да се обясни. По всичко личи, че този компютърен гений се е страхувал, че може да бъде ликвидиран. Затова записал на касетофон съобщение за собственото си убийство. Не разбрах съвсем ясно как точно го е направил. Смисълът е…
— Това истина ли е? — попита я Уитман.
— Изглежда, да. Екип на бърза помощ и група пожарникари слезли в тунелите и намерили тялото. В момента детективите от отдел „Убийства“ и няколко от нашите хора са на път за жилището на жертвата.
81.
Кен Олтън разгледа техниката в апартамента на Лио Краснер с възхищението на познавач. И подсвирна. Това момче имаше чудесен Macintosh Duo е отделение за подвключване на преносим Powerbook, два големи цветни Mac-монитора, IBM с процесор Pentium и работна станция SPARC-20, работеща под Unix, всичко свързано в мрежа. Имаше също съвсем нов PostScript цветен принтер с висока разрешаваща способност и цветен скенер Xerox.
Боже Господи, та този човек притежаваше даже прототип за алфа-изпитания на HPIS-35. Това беше работна станция за научни изследвания, разработена от консорциум на Hewlet Pacard/Intel/Sun, в която бяха вложени пет взаимодействащи си високопроизводителни RISC-процесора от фамилията SPARC/Pentium, чиято работа се подпомагаше от три мултипроцесора, изработени в лабораторията на HP по технологията „галиев арсенид“.
Страхотна колекция.
Той се опита да влезе в HPIS-35 и SPARC-20, но естествено се оказа, че трябва парола.
— Майната му — каза той и стана, след което се разходи из апартамента.
— Какво? — попита Рот, явно недочул.
Кен не му обърна внимание. Разхождаше се и мислеше.
Влезе в спалнята и видя лежащия на нощната масичка портативен компютър. И веднага се досети, че проблемът е решен.
Малкият компютър се свързваше към работната станция чрез така наречения разпределен спектър. С други думи, човек можеше да използва портативния компютър, за да работи посредством него на работната станция. Разбира се, за осъществяване на връзката имаше специален протокол, записан на компютъра, и той се свързваше с работната станция, подавайки й паролата. Това облекчаваше достъпа.