Кинг и Максуел
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-370-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинг и Максуел». Краткое содержание книги:
Армията съобщава на Тайлър Уинго, че баща му е загинал в Афганистан. Ден по-късно се случва нещо невероятно – младежът получава имейл от него, в който се казва: Съжалявам, моля те да ми простиш.
Тайлър решава да наеме Шон и Мишел да разгадаят мистерията около баща му. Тяхното разследване обаче довежда до нови въпроси. Може ли ветеранът Сам Уинго да е жив? Каква е била истинската му мисия? Дали синът му няма да е следващата мишена?
Шон и Мишел скоро осъзнават, че са попаднали на зловещ план, целящ да предизвика хаос в света. Всеки, който се опита да го осуети, е заплашен със смърт. Но двамата детективи са твърдо решени да помогнат на семейство Уинго.
– В момента със сигурност подготвят спасителен екип, сър – помъчи се да го успокои Мишел. – Много скоро ще се появяват леководолазите.
Тя познаваше реката като петте си пръста, защото гребеше по нея от години. Като цяло Потомак беше доста плитка. Средната дълбочина на близкия залив Чесапийк беше шест метра и половина. Тук едва ли беше много по-дълбоко, но фактът, че над тях има седем-осем метра вода, не звучеше утешително. Спасителната операция щеше да е сложна.
Мишел огледа вратите. Двайсет сантиметра стоманена броня. Нямаше да се отворят лесно дори с хидравличен инструмент. Налягането на тоновете вода върху тях със сигурност щеше да наложи използването на тежка техника. А това изискваше време. Съвсем ясно си представи как вратите постепенно поддават и водата нахлува в купето. Спокойно можеха да се удавят на сантиметри от своите спасители.
Сигурно щяха да използват оборудването, което можеше да се види във всяка автомобилна морга – голям кран с електромагнитна шайба, която лесно би измъкнала колата на повърхността. Въпросът беше дали тази техника ще работи под вода?
Най-голяма беше вероятността да завържат предницата на лимузината с дебело стоманено въже и да я изтеглят на брега със съответната техника, разположена на твърда земя.
Но и за това беше необходимо време.
Макар че попадаше в президентската лимузина за пръв път в живота си, тя знаеше, че в нея е монтирано портативно устройство за захранване с кислород, което се включва автоматично при недостатъчен прилив на въздух в купето. Следователно разполагаха с известно време. А и добрата изолация щеше да им бъде от помощ. Огледа се, но никъде не видя влага.
Отново насочи вниманието си към телефона. Сега всичко зависеше от това дали работи. Усети, че в гърлото ѝ е заседнала голяма буца. Погледна към Коул. Лицето му беше станало още по-бледо. Сети се за думите му, изречени преди малко: тук става малко задушно.
– Бихте ли седнали на отсрещната седалка, сър? – попита тя, а след това му помогна да разкопчее предпазния колан и да се премести.
После смъкна задната облегалка и пропълзя в блиндирания багажник. Видя чифт пожарогасители и кръвна банка. Промъкна се покрай тях и откачи куките на дебелата стелка, която покриваше пода. Кислородните бутилки се оказаха под нея. Изглеждаха пълни, но очевидно не подаваха кислород. Почука с кокалчетата на пръстите си по-близката от тях и залепи ухо на маркуча, който водеше към купето. Нищо. Обичайното съскане просто го нямаше.
Друг на нейно място отдавна би се паникьосал. Но Мишел беше преминала специална подготовка за справяне с кризисни ситуации – по подобие на пилотите на пътнически самолети. В момента просто беше прекалено заета със спасяването на президента и себе си, за да започне да пищи.
Кислородните бутилки нямаха кранчета за ръчно регулиране. Това беше очебиен пропуск на производителя, който предизвика сподавената ѝ ругатня. Пое глътка въздух и моментално усети лек световъртеж. Най-вбесяващото беше, че разполагат с две пълни бутилки кислород, които се оказваха неизползваеми.
Гневно ритна бутилката пред себе си, надявайки се да я задейства. Но когато опря ухо до маркуча, отново не чу нищо. Как беше възможно това?! Все едно да спрат едновременно всичките двигатели на самолета! Такива неща просто не се случваха.
После в главата ѝ изплува съдържанието на есемеса, който ѝ беше изпратил Едгар: Излез от лимузината. Има проблем с нея.
Колкото и невероятно да звучеше, могъщият Звяр беше станал обект на саботаж.
Тя се обърна и пропълзя обратно в купето.
– Няма подаване на кислород, нали? – погледна я президентът.
– Не – кимна тя.
– Шофьорът вероятно е получил инсулт.
– Не мисля, сър.
– Тогава как се случи всичко това? Нещо ни блъсна ли, какво?
– Мисля, че Звяра е бил превзет по някакъв начин, сър...
– Превзет ли? Но как?
– Не съм много сигурна – въздъхна Мишел, поколеба се за миг, после грабна телефона пред себе си.
Докато набираше номера, се помоли комуникационната система на Звяра да отговаря на платените за нея пари.
– Ало?
Гласът прозвуча отчаяно, на ръба на паниката.
– Шон, аз съм.
– Мишел! Казвай какво става!
– Двамата агенти са мъртви. Президентът е добре. Кислородната система не работи.
– Грант е успял да поеме контрол над Звяра – докладва Шон. – Той го е насочил към парапета на моста.
– Докато разговарях с теб, Едгар ми изпрати есемес, в който предупреждаваше, че има проблеми с лимузината. Какво става горе?
– Току-що пристигнах на мястото. Всичко е барикадирано, както можеш да си представиш. Успях да се промъкна благодарение на Литълфийлд, който се оказа наблизо. В момент съм точно над вас. Спасителните катери вече пътуват насам, но са тръгнали чак от "Анакостия". Ще им трябва известно време. Над вас е закотвен полицейски катер, който фиксира местоположението ви с помощта на радар. Повикали са и хеликоптери, оборудвани с куки и стоманени въжета.