Светилата [bg]

— Здравейте! — извика той. — Отче Девлин! Не е за вярване! Точно вас търся! Здрасти, Тед, радвам се да те видя.

Тафарей не отговори, но Девлин се усмихна.

— Виждам, че сте научили името ми. Боя се обаче, че още не знам вашето.

Превозвачът протегна ръка.

— Томас Балфор — представи се той и се усмихна широко. — Да, минах през „Таймс“ да поговоря с Бен Льовентал и там стана дума за вас. Честно казано, от няколко часа ви издирвам. Искам да ви питам нещо.

— В такъв случай срещата ни е двойно благословена — отвърна капеланът.

— Въпросът ми е за Емъри Стейнс — прекъсна го Балфор. — Чух, че сте разпитвали за него. Искали сте да узнаете кой е публикувал обявлението във вестника. Бен го спомена. И мен ме загложди каква е връзката ви с него, със Стейнс де, и откъде го познавате.

Кауъл Девлин се поколеба. Истината бе, че беше видял името на Емъри Стейнс — беше едно от трите в акта за дарение, който беше прибрал от печката на Кросби Уелс ден след смъртта му. Не беше показал документа на никого и беше решил да го пази в тайна, докато не научи повече за хората, за които се отнася. Дали да излъжеше Балфор? Не искаше да го прави, но навярно можеше да мине с част от истината. Той прехапа устна.

Превозвачът долови колебанието му и погрешно го разтълкува като укор. Вдигна ръце и възкликна:

— Чуйте ме само! Да ви разпитвам на улицата, и то в такова време, дето човек, спре ли се навън, за миг става мокър до кости! Не, не, по-добре да идем да хапнем. Нещо топло, а? Няма смисъл да приказваме на дъжда, когато и от двете ни страни има прекрасни заведения с добра обстановка!

Капеланът хвърли поглед към Тафарей, който въпреки неприязънта си към Балфор видимо се беше посъживил при споменаването на храна.

Балфор се прокашля, тупна се с юмрук по гърдите и се свъси.

— Сутринта не бях на себе си, не знам какво ми беше станало. Съжалявам, искам да се извиня и на двама ви. Нека седнем да хапнем и да пийнем като приятели. Хайде, елате, позволете ми да ви почерпя в знак на извинение.

След няма и минута тримата вече се бяха настанили около една ъглова маса в „Максуел“. Балфор, който винаги с радост поемаше ролята на щедър домакин, поръча три бульона, хляб, черен пудинг, сирене, сардини в зехтин, задушени моркови, порция миди и дамаджанка тъмна бира. Прояви благоразумие да не повдига въпроса за Кросби Уелс и Емъри Стейнс, докато шегите му не утолят глада и жаждата си, като вместо това насочи разговора към лова на китове, за който и тримата имаха романтична представа и можеха да говорят много. Когато три часа по-късно се появи Бенямин Льовентал, той ги намери в задушевна дружеска обстановка.

— Бен! — възкликна Балфор, когато видя приближаващия се вестникар. — Нали днес е събота?

За втори път този ден се беше понапил.