Единадесетата чума
- Автор: Мар Джон, Болдуин Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Единадесетата чума». Краткое содержание книги:
Водачът му се разплака.
— Не и Зак! Най-доброто куче, което съм имал.
Хауърд се наведе и го стисна за рамото.
— Чуй ме. Къде другаде е било това куче?
— Само в „Метрополитън“. В храма. Беше чисто. Там няма почти нищо, освен масите с хлябовете.
— Душило ли е хлябовете? — Хъбърд затаи дъх.
— Естествено. Нали ти казах. Той беше най-доброто… Хей! Къде хукна?…
Агентът вече тичаше към входа, като си пробиваше път през изсипващата се вътре тълпа. Блъсна един висок зулуски жрец, облечен от глава до пети в животински кожи, избута свещеник, носещ сребърно разпятие, и група будистки монаси с жълти раса. Излезе навън тъкмо навреме, за да чуе шофьора, който крещеше и сочеше към отдалечаващото се такси. Хъбърд спринтира надолу по стълбището и се насочи към полицаите, които се опитваха да успокоят индиеца.
— Аз съм агент Хъбърд, ФБР. — Скот показа служебната си карта и посочи таксито. — Карайте след онзи автомобил. — Качиха се, полицаят включи светлинната аларма и сирената и рязко потегли.
Воланът на стария шевролет беше излъскан от дланите на безброй шофьори. Предницата силно се разтърси, когато Джак направи рязък завой в края на 113 улица, за да се насочи на юг към Амстердам. Той запревключва лоста на чистачките, като се опитваше да открие мигача, и успя да завие наляво, давайки сигнал за десен завой. Без да иска, отново превключи лоста и когато по предното стъкло пръсна струя вода, за малко не блъсна някакъв старец на Фредерик Дъглас Съркъл.
Хората му махаха с ръце. Брин се уплаши, а после осъзна, че просто се опитват да спрат такси. Той удари спирачки на червен светофар и беше принуден да отбие в платното, завиващо на юг към Западен Сентръл Парк. Не! Трябваше да продължи на изток към Пето авеню и чак после да се насочи на юг към „Метрополитън“. Погледна през страничния прозорец, за да види дали е отворен входът към колелото около парка. Може би щеше да успее да пресече напряко, даже да се движи в погрешната посока.
Погледна в огледалото и потръпна, защото видя синьо-червените светлини на патрулна кола, приближаваща се към него откъм Кътидръл Паркуей. Настъпи газта, изпревари червения светофар, зави надясно и продължи на юг по 109-а улица с шейсет и пет километра в час. Видял, че Брин шофира като луд, Хъбърд нареди на полицая да изключи лампата и сирената. Нямаше намерение да убие вирусолога, като го преследва.
На 86-а улица патрулната кола най-после настигна Брин и му пресече пътя, с което навярно му спаси живота. Хъбърд ужасено посочи с ръка и извика:
— О, не, той не вижда онзи камион! — Почти усети предстоящия сблъсък и лицето му пребледня. В последния момент полицаят включи сирената и настъпи газта. Автомобилът полетя напред. Джак ги забеляза да се приближават отстрани и в същия момент видя и камиона, рязко завъртя волана надясно и наби спирачки. Предницата на таксито закачи задната броня на камиона и шевролетът направи пълно завъртане, качи се на тротоара и се блъсна в една автобусна спирка. Посипа се дъжд от разбито стъкло.
Хъбърд отвори вратата на патрулната кола и попита:
— Добре ли си?
— Нищо ми няма — замаян, но невредим, отвърна вирусологът. — Арестувате ли ме?
— Не още, умнико. Но сам си търсиш белята…
— Какво става?
— Пак позна! Лабрадорът умря пред очите ни преди изобщо да успее да претърси катедралата. Бил е в „Метрополитън“.
— Лабрадорът ли? — смаяно повтори Брин.
— Мъртъв е. Ти беше прав, не разбираш ли? Какъвто и да е, токсинът е в музея и трябва да идем там. Хайде. Можеш ли да вървиш? Вече зная, че не можеш да шофираш.
22.
Неделя, 4 октомври
Метрополитън Мюзиъм, Манхатън
18:15 ч.
Хъбърд и Брин тичешком изкачиха стълбището от подземния гараж на музея и едва не събориха свещеника, който слизаше надолу. Мъжът толкова съсредоточено беше вперил поглед напред, че почти не ги забеляза. Те последваха червените кадифени въжета през гръцката и римската галерия, после хукнаха през огромното пусто фоайе. Стъпките им отекваха в полирания мрамор.
Стълбищата и коридорите в многобройните галерии на Метрополитън Мюзиъм бяха мрачни, но пътят към храма на Дендур бе ярко осветен. Скоро стигнаха до четирите масивни каменни колони пред входа на Египетското крило.