Златна лилия

Магистър Джеймсън вдигна ръка, за да спре встъпителното ми словоизлияние. Очите му бяха твърде малки за лицето му.

— Всяко нещо с времето си. Първо, бихме искали да ти покажем колко усърдно тренираме нашата младеж, за да се сражава във великия кръстоносен поход. Така както вие усъвършенствате и дисциплинирате ума, така ние се грижим за силата и издръжливостта на тялото.

Като по неизречена заповед вратата, през която току-що бяхме влезли, се отвори. Към центъра на арената се запъти познато лице — Крис, братовчедът на Трей. Носеше работни панталони, без риза, при което ясно се виждаше слънцето със стилизираните лъчи, татуирано на гърба му. Когато застана в средата на арената, лицето му бе смръщено в свирепа гримаса.

— Предполагам, че познаваш Крис Хуарес — каза магистър Джеймсън. — Той е един от финалистите в този последен рунд на двубоя. Другият, разбира се, също го познаваш. Каква ирония на съдбата е двама братовчеди да мерят сили, но и съвсем закономерно, след като и двамата се провалиха в първоначалното нападение срещу дяволското изчадие.

Извърнах се към Трей. Челюстта ми увисна от смайване.

— Ти? Ти си един от… съперниците за това кой да убие Соня? — Едва успях да изрека тези думи. Изпълнена с тревога, се обърнах към съвета на Воините. — Беше ми казано, че ще имам шанс да пледирам в защита на Соня.

— Ще имаш — потвърди магистър Ортега, но от тона му си личеше, че това ще е напразно усилие и загуба на време. — Само първо трябва да определим нашия шампион. Съперници, заемете местата си.

Едва сега забелязах, че Трей бе останал само с долнището на анцуга си, все едно се готвеше за футболна тренировка. Смъкна ризата си и ми я подаде, понеже нямаше къде другаде да я остави. Взех я и продължих да се взирам в него, все още неспособна да повярвам на това, което се случваше. За кратко той срещна втренчения ми поглед, но побърза да отвърне очи. Пристъпи към братовчед си, а магистър Джеймсън ме покани да седна.

Трей и Крис застанаха един срещу друг. Донякъде се смущавах да гледам две момчета без ризи, но видът им не подсказваше, че ще се случи нещо неприлично. Впечатлението от първата ми среща с Крис не се бе променило. Двамата с Трей бяха в отлична физическа форма, мускулести и силни, с тела на мъже, които постоянно работят и тренират. Единственото предимство на Крис, ако въобще имаше такова, бе ръстът му — което също бях забелязала при предишната ни среща. Ръстът му. Спомените от алеята внезапно се пробудиха в мен. Тогава видях малко от нападателите, но един от тях, онзи, който размахваше меча, беше висок. Крис трябва да е бил този, който първоначално е бил определен да убие Соня.

От вратата се появи още един мъж, облечен с роба, която обаче беше скроена малко по-различно от членовете на съвета и украсена с още повече златна бродерия. Вместо шлем той носеше малка шапка, по-скоро подходяща за свещеник. И явно бе такъв, щом като Крис и Трей коленичиха пред него. Свещеникът беляза челата им с масло и произнесе благословия, която не успях да чуя. После, за моя изненада, той очерта знака срещу дявола върху рамото си — знакът на алхимиците срещу злото.