Измамата на краля [bg]

Значително по-нисък на ръст, Матюс ходеше изправен, без опасност да удари главата си в тавана. Подът под краката им беше сух като пясъка в пустинята.

— Помислих си, че все пак трябва да видиш онова, което търсите от толкова дълго време — добави той. — Положил си много труд и усилия, за да изпълниш задачата.

— Значи то наистина съществува? — попита Антрим.

— И още как — кимна възрастният мъж.

— Кой е прокопал тези тунели?

— Според нашите специалисти това са били норманите, водени от желанието да си осигурят път за бягство. След тях тамплиерите ги направили по-удобни, укрепвайки стените им с тухли. Намираме се съвсем близо до Инс ъф Корт и е логично да допуснем, че рицарите са ги използвали редовно.

Появи се глух грохот, който бързо се усилваше. Антрим реши, че той е предизвикан от влак в някой от съседните тунели.

— Това е река Флийт, която се намира точно пред нас — поясни Матюс.

Приближиха се към отворена врата в дъното на тунела. От нея се влизаше в друг, перпендикулярен тунел с далеч по-големи размери, по дъното на който течеше вода. Двамата спряха на железен мост, издигащ се на около три метра над повърхността.

— Това съоръжение е изградено малко след като открихме тунела, по който минахме току-що. След вкарването на Флийт под земята подземният проход бил неволно блокиран. Скоро това ще се промени, но всичко зависи от приливите и отливите. При прилив водата стига почти до мястото, на което стоим в момента.

— Предполагам, че не искаш да бъдеш долу, когато се случва това — заяви Антрим.

— Със сигурност.