Магьосницата от Даршива
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосницата от Даршива». Краткое содержание книги:
— Гарион! — възкликна Закат.
— Те искат Кълбото — каза студено риванският крал. — А аз не съм съгласен да им го дам доброволно.
А после до тях застана Дурник. Беше гол до кръста и стискаше огромен чук, който блестеше със синя светлина като меча на Гарион.
— Извини ме, Гарион — каза ковачът, — но това е моя задача.
Поулгара стоеше до съпруга си и снежнобелият кичур на челото й блестеше.
— Какво става? — попита Белгарат.
— Не се замесвай в това, татко — каза Поулгара. — Това е нещо, което просто трябва да стане.
Дурник се приближи към ръба на пропастта, погледна надолу към двете чудовища, изкачващи се по отвесната канара, и извика с гръмовен глас:
— Върнете се там, откъдето сте дошли, или ще умрете!
Заедно с гласа на ковача звучеше друг глас — спокоен, тих, но Гарион почувства как силата му го разтърсва. Кралят на Рива беше чувал този глас.
— Махайте се! — викна Дурник и подчерта думите си със страхотен удар с чука, като разби една огромна канара на хиляди парчета.
Пълзящите нагоре по скалата демони се поколебаха.
Отначало промяната беше едва забележима — сякаш гръдният кош и рамената на Дурник започнаха да се увеличават. След това Гарион видя как Дурник започна да расте. Когато достигна десет стъпки, изглеждаше внушителен, при двадесет беше просто невероятен. Огромният чук в ръката му също се уголеми, а синьото сияние около него започна да става все по-плътно. Раменете на ковача докоснаха мрачното, страховито небе, и дори скалите се свиха от страх пред него, щом яките му ръце замахнаха, стиснали огромния чук.
Морджа спря, прилепи се до скалата и животинското му лице се изкриви от страх, когато Дурник натроши на парчета цял склон от планината с един-единствен гръмотевичен удар на могъщия си чук.
Ала Нахаз, чиито очи пламтяха, лишени от мисъл и чувство, продължи да се катери нагоре, забивайки нокти в камъка и бълвайки проклятия.
— Така да бъде! — извика Дурник, но това не бе неговият глас, а друг, по-дълбок, всемогъщ глас, който изгърмя в ушите на Гарион като удар на самата съдба.
Морджа се пусна от скалата, сгромоляса се върху скалите и побягна с вой, стиснал с многобройните си ръце грозната си глава.
Ала Нахаз с лудо блеснали очи продължи да забива ноктите си — в голата скала и да се катери все по-нагоре.
Дурник отстъпи от ръба на пропастта, стиснал с огромните си ръце светещата дръжка на чука.
— Дурник! — извика Силк. — Не му позволявай да се изправи!
Ковачът не отговори, а само се усмихна и залюля чука.
Нахаз изскочи от пропастта, изправи се в цял ръст на ръба и одра с нокти небето, ръмжейки луди проклятия на езика на демоните.
Дурник плю на лявата си ръка, след това на дясната. После замахна и нанесе страшен удар в гърдите на господаря на демоните.
— Махай се! — изрева ковачът с глас, по-силен от гръмотевичен тътен. При сблъсъка на чука с тялото на Нахаз във въздуха се разпиляха зловещи оранжеви искри.
Нахаз изрева и се хвана за гърдите. Дурник замахна отново.
И отново.
Гарион разпозна ритъма в ударите на своя приятел. Дурник не се биеше. Той стоварваше чука върху демона с точността на майстор, чиито инструменти сякаш са сраснали с ръцете му, и отново и отново искрящият в синьо сияние чук блъскаше тялото на демона и след всеки удар се разхвърчаваха искри. Нахаз се свиваше, опитвайки да предпази туловището си от ужаса на летящия към него чук, който чупеше костите му. И при всеки удар Дурник изреваваше:
— Иди си!
Ковачът удряше ли, удряше. Змиевидните ръце на чудовището се откъсваха от тялото му, падаха и се гърчеха в пропастта: огромни, подобни на кратери дупки зейнаха в гърдите на демона.
Неспособен да гледа този ужас, Гарион отклони поглед встрани. Някъде далеч под тях се намираше тронът на Урвон. Мъжете, които го носеха, бяха избягали и обезумелият ученик на Торак скачаше диво от скала на скала и пищеше от ужас.
Дурник нанесе още един удар.
— Иди си!
И още един.
— Иди си!
И още един.
— Иди си!
Нахаз се отдръпна, претърколи се през ръба на пропастта и зави от ярост и отчаяние. Падаше все по-надолу и по-надолу, обвит в зелена светлина. Миг преди да се удари в земята една от змиевидните му ръце се протегна и сграбчи последния ученик на Торак. Урвон нададе ужасяващ писък и потъна в земните глъбини заедно с Нахаз.
Когато Гарион погледна отново към мястото на схватката, Дурник беше възвърнал нормалните си размери. Гърдите и ръцете му бяха покрити с пот, той дишаше тежко, изтощен от гигантските усилия. Синьото сияние на чука ставаше все по-ярко с всяка секунда, докато накрая чукът не се нажежи до бяло, а след това сиянието постепенно започна да избледнява и изведнъж Гарион видя, че Дурник стиска в ръка сребърен амулет.