Сто години самота

65, детето описа с точни и убедителни подробности как войската разстреляла с картеч над три хиляди работници, сгащени на гарата, и как натоварили труповете на един влак от двеста вагона и ги изхвърлили в морето. Убедена както повечето хора в официалната истина, че не се е случило нищо, Фернанда се възмути при мисълта, че детето е наследило безвластническите нагони на полковник Аурелиано Буендия, и му заповяда да мълчи. Аурелиано Втори, напротив, призна версията на брат си близнака. В действителност, въпреки че всичко живо го имаше за луд, Хосе-Аркадио Втори по онова време беше най-трезвият обитател на къщата. Той научи малкия Аурелиано да чете и пише, посвети го в изучаването на пергаментите и му внуши толкова лично тълкуване на значението на банановото дружество за Макондо, че след много години, когато Аурелиано навлезе в света, хората щяха да помислят, че той разказва някакво бълнуващо обяснение, защото беше коренно противоположно на лъжливото, което историците бяха възприели и утвърдили в училищните писания. В отстранената стаичка, където никога не достигна сухият вятър, нито прахът, нито горещината, и двамата помнеха праотческото видение на един старец под шапка с гарванова периферия, който говореше за света гърбом към прозореца, много години преди те да се родят. И двамата откриха по едно и също време, че там винаги е март и винаги е понеделник и тогава разбраха, че Хосе-Аркадио Буендия не е бил толкова луд, както разказваше семейството, а единственият разполагал с достатъчно умствена яснота, за да прозре истината, че и времето понася препъвания и злополуки и затова може да се ломи и да остави в някоя стая една увековечена частица. Хосе-Аркадио Втори освен това успя да подреди тайнописните букви на пергаментите. Беше уверен, че съответствуват на азбука от четирийсет и седем до петдесет и три букви, които, разделени, наподобяваха паячета и кърлежи, и които в изящния краснопис на Мелкиадес напомняха дрехи, турени да съхнат върху тел. Аурелиано помнеше, че е виждал подобна таблица в английската енциклопедия и я занесе в стаята, за да я сравни с тази на Хосе-Аркадио Втори. Действително бяха еднакви.