След целувката
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «След целувката». Краткое содержание книги:
Въображението й доизгражда картината, и ужасената Раелин избягва от Джеф, от неговата любов и страст.
Съпругът й знае, че е невинен, но трябва да разплете конспирацията около своя брак. Той се възправя с всяка фибра на съществото си срещу предателствата и се бори да върне доверието на своята жена и да завоюва завинаги сърцето й.
Раелин внимателно се промъкна през непроницаемия мрак, докато стигна до вратата. Загрижена за Джейк и за прислужницата си, тя забърза по коридора към стаята на Тизи. Вмъкна се, поспря до вратата, колкото очите й да свикнат с пълния мрак, и щом различи заспалото момиче в леглото, безшумно се приближи. Наведе се над нея и притисна ръка върху устата й.
— Не вдигай шум — прошепна Раелин до ухото й. — Долу има някой, затова слушай много внимателно и моля те, моля те, не вдигай никакъв шум. Облечи се, събуди Джейк и ме чакайте на стълбищната площадка. Отивам да донеса пистолета на Елизабет от стаята й, а после, ако мога, ще се опитам да примамя натрапника далеч от кухнята. Преди да слезеш, гледай да си сигурна, че пътят е чист. Щете право в апартамента на господин Фаръл и му кажи, че съм тук сама и че някой е влязъл в къщата. Разбра ли?
— Да, госпожо Раелин — прошепна момичето уплашено, — но ако това е господин Фридрих, за вас ще е много по-безопасно, ако остана аз, а не вие. Защо не ме оставите аз да го отдалеча от задната врата, а вие да идете с малкия Джейк при господин Фаръл? Така ще сте в безопасност.
— Не спори, Тизи. Просто направи, както ти казах — настоя Раелин. — Господин Фридрих няма да убие мен. Той ме иска прекалено силно, но теб може и да убие. Хайде, побързай! Ако мога да се измъкна от къщата, ще го сторя, но трябва преди това да съм сигурна, че ти и Джейк ще сте в безопасност.
Тизи неохотно въздъхна, но нямаше друг избор. Трябваше да се подчини. Зае се със своята работа, колкото може, по-бързо и малко по-късно вече чакаше на площадката на стълбището, притиснала ръка към устата на Джейк, докато господарката й заслиза предпазливо надолу.
Раелин трепна, щом чу как стъпалото, върху което беше стъпила, тихо изпука под тежестта й. В следния миг чу тупване в трапезарията.
— Кой е там?
Не се чу никакъв отговор, само още едно тупване.
— Знам, че в къщата има някой! — извика тя с треперещ глас. Кажи кой си!
Някакво странно стържене, сякаш някой влачи крака си по пода, я накара да се сепне и да притисне трепереща ръка към гърлото си. Ако досега се бе съмнявала, то вече съмненията й бяха напълно потвърдени. Наистина някой се промъкваше из къщата.
— Густав, ти ли си? — извика тя с разтреперан глас и отчаяно се опита да събере смелост. — Ако си ти, предупреждавам те: в ръката си държа зареден пистолет и ако се наложи, ще го използвам!
С ъгълчето на окото си Раелин забеляза как Тизи и Джейк изтичаха в коридора. За да не чуе стъпките им мъжът, тя продължи да говори.
— Не трябваше да идваш, Густав. Шериф Таунсенд ще приеме нахлуването ти в къщата за достатъчна причина да те арестува. Този път няма да можеш да твърдиш, че си невинен.
Още едно изскърцване на стол едва не накара Раелин да побегне панически към горния етаж. С огромни усилия на волята тя си наложи да остане на мястото си. Стига само да не трепереше толкова, щеше да се чувства много по-храбра.
От трапезарията се появи огромна черна сянка и Раелин с ужас осъзна, че това въобще не е Густав, а нощният демон с наметало и качулка. Изпищя, напълно забравила за пистолета в ръката си, и изтича в коридора. Не се и съмняваше, че всеки миг ще бъде заловена от този мъж, който бе удивил с бързината си шерифа, но за нейно най-голямо учудване, той я последва тежко и бавно, като й се стори, че влачи единия си крак.
Разбрала, че животът й виси на косъм, Раелин се втурна в тъмната кухня и изтича покрай голямото огнище с надеждата бързо да стигне до задната врата, но внезапно извика. Блъснала се беше в някакъв стол.
Прекатури се напред и се опита да предпази бебето си, като се обърна на една страна. Уви, съвсем бе забравила за голямата глинена стомна, оставена до камината. Главата й се удари в нея и ударът почти я зашемети.
Замаяна, но все още решена да се спаси, тя си наложи да не спира и успя да пропълзи под масата, където се сгуши в сенките близо до далечния край. Само миг по-късно тъмната сянка се довлече в кухнята и рязко спря, очевидно озадачена от това, че не я вижда никъде. Много бавно той се примъкна към задната врата и рязко я отвори. Раелин стоеше неподвижно и чакаше мига, в който той ще се обърне и ще започне да претърсва кухнята.