Криза

— И все пак има някакви противоречия — каза Джак, като си спомни убедителните възражения на Алексис срещу това, че Джордан е лошият тип, — но като цяло съм съгласен, колкото и изтъркано да звучи.

— Кога ще дойдеш?

— Колкото мога по-бързо. На път съм. Защо не започнеш с пицата, докато е гореща?

— Ще те почакам — каза Латаша.

— Не съм сигурен, че ще ям. Чувствам се така, сякаш съм изпил десет кафета.

Той затвори телефона и погледна за часа. Беше почти десет и половина, което означаваше, че приятелят на Латаша скоро щеше да пристигне в токсикологичната лаборатория. Джак се надяваше да има достатъчно свободно време, тъй като работата можеше да отнеме и цяла нощ. Нямаше илюзии за способността на токсикологията да открива отрови. Не беше толкова лесно, колкото медиите често го изкарваха. За висока концентрация на обичайните медикаменти обикновено нямаше проблем, но за незначителни количества от голям брой токсини и смъртоносни съединения, които можеха да убият човек в много малки дози, беше като да намериш игла в копа сено.

Той спря на един светофар и нетърпеливо забарабани с пръсти по волана. Горещият влажен въздух се усещаше през липсващото стъкло. Джак бе доволен, че е отишъл до болницата, макар сега да се чувстваше притеснен от идеята, че болницата прикрива нещо. Въпреки това осъзна, че идеята непряко го е накарала да си зададе въпроса дали Пейшънс Станхоуп е прекарала сърдечна криза.

Светофарът светна зелено и той продължи. Проблемът беше, че е напълно възможно и да е имала сърдечна криза. Уейн бе признал, че дори с прехваления му анализатор процентът на погрешен отрицателен резултат е по-висок, отколкото на погрешния положителен. Той въздъхна. В този случай нищо не беше просто и недвусмислено. За пореден път се доказваше, че Пейшънс Станхоуп е била проблемна пациентка, дори и след смъртта си, което му напомни любимата му шега: Каква е разликата между адвоката и проститутката? Проститутката спира да те чука, когато умреш. Според Джак, Пейшънс притежаваше дразнещото адвокатско постоянство.