Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
— Ще направя както казваш. Ще вървя бавно.
— Добро момче — разсеяно отвърна Сенч. Знаех, че вече е започнал да обмисля как да използва новопоявилите се на дъската пионки.
С това се разделихме.
(обратно)Глава 15 Любезен
Хокин бил Белият ясновидец, а Щуроочка — негов Изменящ в годините, когато Граничните земи били под управлението на Сардус Чиф. Гладът там властвал по-дълго и от Сардус Чиф и някои казват, че това било наказание заради майка му Сардух Прекс, която изгорила всяка свещена горичка, гонена от огромна скръб и гняв към бога на листата, след като съпругът й Слевъм умрял от шарка. Оттогава дъждовете съвсем престанали, защото нямало свещени листа, които да умиват. Защото дъждовете валят само по божия повеля, а не заради жаждата на човеците и децата им.
Хокин вярвал, че негов дълг като Бял ясновидец било да върне плодородието в Граничните земи и че за да стане това, трябвало да има вода. Затова накарал своя Изменящ да изучава водата и как можело да се докара тя в страната — от дълбоки кладенци, по канали или чрез молитви и жертвоприношения за дъжд. Често я питал какво трябвало да промени, за да напои земята на сънародниците си, но тя така и не му давала удовлетворителен отговор.
Щуроочка не я било грижа за водата. Тя се родила през сухите години, живяла през сухите години и познавала единствено тях. Повече се интересувала от типи, малките кръгли плодове с мека сърцевина и много семена, които растат близо до земята под сянката на бодливите храсти в деретата под хълмовете. Когато трябвало да изпълнява задачи, тя често се измъквала и се завирала в храстите. Връщала се цялата в бодли и с пурпурни от плодовете устни. Това ядосвало Хокин Белия и той често я биел заради немарливостта й към задълженията й.
И после зад къщата, където преди имало само прахоляк, започнали да растат къпини. Оплетените им клони закрили пръстта от слънцето и под тях се появили филизите на плодовете типи. След като плодовете окапали, пораснала сива трева, под храстите заживели зайци и започнали да я пасат. Тогава Щуроочка започнала да ги лови и да ги готви за Белия ясновидец.
Книжник Катерен, „За Белия ясновидец Хокин“Въпреки предложението на Сенч не си легнах веднага. Върнах се при огъня. Шишко все още се взираше във въглените и трепереше от студ. Прибрах го и го сложих да си легне в палатката, която деляхме с Ридъл и Хест. Теснотията имаше поне едно преимущество — щяхме да се топлим един друг. Той се настани, въздъхна тежко и се разкашля, после въздъхна отново и потъна в сън. Запитах се дали тази вечер ще разговаря с Копривка. Може би на сутринта щях да намеря кураж да го попитам. За момента ми беше достатъчно да знам, че тя е на сигурно място в Бъкип.
Излязох под звездите. Огньовете бяха почти загаснали. Лонгуик щеше да запази няколко въглена в гърне, но нямахме достатъчно дърва, за да ги поддържаме непрекъснато. В шатрата на Предан светеше приглушено; сигурно бяха запалили фенер. Шатрата на Шута също беше осветена и блестеше като скъпоценност в нощта. Тихо закрачих в снега към нея.
Спрях отвън, когато чух тихи гласове. Не можех да различа думите, но познах кой говори. Пъргав каза нещо и Шутът отговори шеговито. Момчето се засмя. Звуците бяха спокойни и дружелюбни. Почувствах се странно ненужен и едва не се върнах в палатката си. Укорих се за проявата на ревност. Значи Шутът се бе сприятелил с момчето. Най-вероятно това бе най-доброто, което можеше да се случи на Пъргав. Не можех да почукам, затова прочистих шумно гърлото си и се наведох да вдигна покривалото. Ивица светлина плъзна по снега.
— Мога ли да вляза?
Последва съвсем кратка пауза.
— Щом искаш. Гледай да не вкарваш целия сняг и лед вътре.
Познаваше ме отлично. Изтръсках мокрия сняг от гамашите и обувките си, след което влязох приведен и оставих покривалото да падне зад мен.
Шутът винаги е имал уникалния талант да създава свой собствен малък свят, в който да се оттегли. Шатрата не бе изключение. При предишното ми посещение тя бе очарователна, но празна. Сега той бе тук и я изпълваше с присъствието си. Малкият метален мангал в центъра гореше, без да изпуска почти никакъв дим. Във въздуха се носеше ароматът на някакво пикантно ястие. Пъргав седеше с кръстосани крака на украсена с пискюли възглавничка, а Шутът се беше навел над постелката си. В скута на Пъргав лежаха две стрели, едната сива, другата ярко оцветена, несъмнено дело на Шута.
— Трябвам ли ви, господине? — побърза да попита момчето. Усетих нежеланието му да напуска това място.
Поклатих глава.
— Дори нямах представа, че си тук.
Шутът се изправи и видях какво бе накарало Пъргав да се засмее. От ръката му висеше мъничка марионетка на пет тънки черни конеца, вързани за пръстите му. Усмихнах се. Беше изработил мъничък шут в черно и бяло. Бледото лице бе неговото, както изглеждаше като момче. Около него се виеше бяла коса. Шутът помръдна дълъг пръст и куклата кимна към мен.