Източни приказки
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Източни приказки». Краткое содержание книги:
Веднъж, когато слънцето се скрило и вечерната прохлада се спуснала над земята, Назим натоварил своите камили с тежки сандъци със скъпоценна свила и кадифе, помолил се и като седнал между меките гърбици на Нар, впуснал се с кервана си по дългия път на пустинята.
Цяла нощ яздил Назим по безлюдната, тиха пустиня. Светли звезди блестели по тъмносиньото небесно кубе и посочвали далечния път. Магарешкото бедро при всяка крачка на кервана изтръгвало от звънеца със своята костена топка глухите силни звуци: „буууум! бооом!“ Тия звуци, вълнувайки се равномерно в тихия нощен въздух, отлитали далеко-далеко и изчезвали в зеещото пространство на пустинята. А мълчаливите камили като че ли се разговаряли чрез тия звуци с нямата величествена пустиня.
Нощта преваляла. Денят се приближавал. Звездите започнали да бледнеят и да гаснат една след друга. Малките облачета на изток се покрили със златожълта руменина. Назим си поразтрил очите, прозял се лениво, попротегнал се и като погледнал напред, забелязал с радост далече къщата за отпочивка и сиво-зелените клончета на маслините около нея.
— Ооо! — весело се провикнал той, ободрявайки уморените камили.
Нар разбрала своя стопанин. Нейните жилести, криви крака закрачили по-нашироко и звънецът задрънкал по-често. Но изведнъж камилите се спрели и звънецът утихнал.
Учуденият Назим се поповдигнал и видял пред Нар една стара прегърбена баба.
— Ей ти, бабо, защо ми спря кервана? Махай се оттам! — извикал сърдито Назим от своето високо място, като цар от своя престол.
— О, керванджи Назиме — рекла бабата, — накарай своята Нар да коленичи, па слез на земята, та потърси иглата ми. Изтървах я в пясъка и не мога да я намеря. Ти си млад: очите ти още не са отслабнали под тежината на годините. Намери на баба единствената й иглица.
— Какво? За твоята нищо и никаква игла да карам своята Нар, като планина голяма, да коленичи? — извикал Назим.
Той подръпнал за юздата камилата, Нар се раздвижила, а след нея, като послушни деца, закрачили и четирите й другарки. Малко подир това слабият глас на бабичката не се чул вече.
Назим весело и бодро вкарал камилите в широкия двор, заграден с каменна стена, накарал ги да коленичат, поотпуснал малко въжетата на тежките сандъци и като взел един чувал, отишъл да донесе плява на гладните животни. Но когато се върнал с натъпкан чувал на гръб, за голяма почуда не намерил Нар. Назим поразгледал наоколо, ала не видял камилата. Той хвърлил чувала на земята и се затекъл към вратата. Като жълто безкрайно поле се ширнала пред очите му гладката, няма пустиня, но Нар я нямало, като че ли е пропаднала под земята. Назим, загубил и ума, и дума, започнал да тича, където му видят очите.
От много тичане бялата му чалма паднала на тила му и едри капки пот избили по мургавото му чело. Изведнъж той съгледал, че една мома с черни коси дири нещо в пясъка.
Назим се затекъл към нея:
— Мила сестрице, не си ли видяла моята камила, моята мила Нар, като планина голяма, с петдесет звънчета, с пъстри пискюлчета от цветни конци и светли мъниста и с два тежки сандъка със свила и кадифе?
— Али ми рече, че ако днес не дошия своята венчална дреха, той ще си вземе друга жена — нажалено отговорила момата. — А пък аз от бързане изпуснах иглата си и не мога да я намеря. Потърси, Назиме, иглата ми!
— Аз те питам за камилата, за Нар, и за сандъците, пълни с драгоценни стоки — повторил Назим. — Не си ли видяла моята камила?
— Ето тук ми падна иглата — посочила момата пред себе си, без да чува Назимовите думи. — Потърси моята игличка, Назиме!
— Момиче! — закрещял Назим. — Нар, моята Нар, те питам, не си ли видяла? Нар, камилата, за която съм платил петдесет жълтици?
— Къде ще се дяна? Кой ще ме вземе, ако Али се ожени за друга? — със сълзи отговорила девойката. — Назиме, намери ми игличката!
Назим се убедил, че от девойката нищо не ще узнае, и като си помислил, че тя не е с всичкия си ум, оставил я и се затичал по-нататък.
От много тичане бялата му чалма паднала на земята и по голата му гладко избръсната глава потекла обилна пот, която измокрила брадата и мустаците му.
Внезапно Назим видял река, а на брега — рибар, който търси нещо по пясъка.
Назим се упътил към рибаря.
— Братко мой, не си ли видял моята камила, моята мила Нар, едра като планина, с петдесет звънчета, с пъстри пискюлчета от разноцветни конци и светли мъниста и с два тежки сандъка, пълни със скъпоценни стоки?
Рибарят му отговорил:
— Ах, керванджи Назиме, изпокъсала се е мрежата ми, та исках да я зашия, ала си изтървах иглата в пясъка и не мога да я намеря, а децата ми са гладни, чакат хляб. Потърси ми игличката!