Огненият факултет
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Клара Стоименова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият факултет». Краткое содержание книги:
— Защо господа Майсторите не са ни споменали нищо? — учудих се аз.
— Да не си мислиш, че Майсторите могат да се досетят, че мога да се промуша през петсантиметрова тръба? То, аз самият не съм си го помислял, преди да опитам, та…
— Алиса, и ти ли можеш така? — попитах шепнешком.
— Мисля, че вече съм казвала, че нямам нищо общо със съвременните вампири — с неочаквана злоба просъска Алиса и, вече малко по-меко, добави: — Не всеки вампир може да прави такивa фокуси.
— Тръба ли казахте? — попита Чез. — Защо тогава лицето ви е квадратно? Мислех си, че тръбите са кръгли…
Храс!
— Да, кръгли са — кимна Келнмиир. — Кръгли са, но накрая имат квадратни отдушници.
— Пак добре, че не завършват с решетки — разсмя се Чез.
Храс!
— Знаеш ли, момко? — неочаквано весело каза Келнмиир. — Ти ми харесваш.
— В какъв смисъл? — престори се на уплашен Чез.
— В същия — зловещо изскърца вампирът. — Извинете ме, но ще трябва да си възстановя формата на черепа.
Двамата с Алиса се спогледахме.
— Ужас! — изрече вампирката на глас моите мисли. — Вероятно е доста болезнено…
— Най-добре да не мислим за това — опитах се да отклоня Алиса от лошите мисли. — Нека използваме времето си за по-полезни неща — можем да направим нов план, този път с участието на Келнмиир.
— Точно така — обади се Чез. — Този път може да ни се наложи да се бием.
— Току-виж някой си помислил, че имаш подобни намерения — пренебрежително подхвърли Алиса.
— Защо не?! — възмути се моят риж приятел. — Аз тези тролове… — Не успях да чуя продължението на разговора, защото потънах в собствените си размисли.
Излиза, че правилно бях изтълкувал видението си. Келнмиир се появи точно както бях предсказал! Но къде са мечът и метлата?…
— Келнмиир, би ли ми отговорил на един въпрос? Не си ли взел случайно със себе си меча и метлата?
Храс!
— Първоначално наистина исках да ги взема с мен. Но да ги промъкна през тръбите на канализацията беше просто невъзможно.
— Значи, не си ги взел — въздъхнах аз.
Сега ще ми е трудно да твърдя, че съм предсказал появяването на Келнмиир. След като не е взел меча и метлата…
— Всъщност, може да се каже, че съм ги взел — не много уверено изрече Келнмиир. — Само че те са леко… променени…
— Тоест?
— Наложи се да пооскубя метлата и да махна дръжката й. Така тя изгуби малко от силата си. А от меча се наложи да направя кинжал. Но Майсторите прехвърлиха малко енергия от метлата върху меча и сега имаме нормално оръжие.
— Къде е това оръжие? — попита Чез. — Нещо не се вижда.
Храс!
— То остана там, откъдето изпълзях. В този вид не беше много лесно да влача и оръжие.
— Пу първи! Отивам за оръжието! — извика Чез. — Само ми кажете къде да го търся.
Докато Келнмиир обясняваше на Чез къде да търси оръжието, двамата с Алиса потърсихме по-удобно място. Аман от висене в коридорите!
Влязохме в една аудитория и аз разказах на Келнмиир, възможно най-кратко какво ми се беше случило.
— Сега разбирам защо Алиса има такива белези по лицето — забеляза Келнмиир. — Ако нещо подобно се окаже и на шията на Майстора, когото ще търсим, ще мога да го сваля — и той погледна към Алиса — без странични ефекти.
— Апропо, за страничните ефекти — опомних се аз. — Остатъците от метлата, които си донесъл, действат ли?
— Майсторите обещаха, че всичко ще работи перфектно. Силата на това оръжие намаля в известна степен, но трябва да работи.
— Чез се забави — сякаш между другото рече Алиса. — Да не се е случило нещо?…
И сякаш по поръчка, в коридора се разнесе ужасен трясък!
— Май нещо се случи — предположи Келнмиир.
— Едва ли — отвърнах. — Сигурно Чез изпробва бойната метла, за която му разказах. Той е доста любопитен.
Сякаш бях ясновидец. Не мина и минута и в аудиторията влетя Чез, с метлата в ръка. Дори беше намерил отнякъде дръжка и върху нея беше набучил остатъка от моята универсална бойна метла.
— Успях да строша няколко врати, за да проверя оръжието — съобщи Чез. — А така наречения меч — и той подаде на Келнмиир част от острие на меч, омотано в някакъв парцал — нямаше върху какво, по-точно, нямаше върху кого да го проверя.
— Ако обичаш, дай ми метлата — казах аз. — Не е редно да си присвояваш чуждо оръжие.
Колкото и да е странно, Чез не взе да спори, макар че доста неохотно ми върна метлата.
— Какъв е планът ни за по-нататък? — попита Чез — Сега имаме възможност да си върнем Шинс. Само трябва да го намерим…
— Добре — въздъхна Келнмиир. — Ще ви подскажа. Към кой телепорт ви помъкнаха троловете на двайсетия етаж?