Машината на Шарки
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Машината на Шарки». Краткое содержание книги:
— Времето е много съществен елемент. Вие ще дадете нужната информация. Въпросът е само кога. — После добави рязко: — Pa t’d k’un tao chou tze.
Двамата азиатци преместиха Шарки до стола и го принудиха да седне. На всяка от дръжките на стола имаше по две каишки, а други две бяха прикрепени на масата. Завързаха лактите му за стола, като оставиха китките свободни. После изтикаха стола до масата и стегнаха двете му китки така, че почти да не може да свие пръсти.
— Преди да продължим занятието, може би трябва да кажа по нещо за тримата китайци. Те са членове на една от най-старите Триади в Хонконг, Чи Су Хан. От дванайсети век насам най-старата мъжка рожба във всяка от трите фамилии на Чи Су Хан се отделя от майката при раждане и се обучава така, че да се превърне в съвършен боец. Западното съзнание е неспособно да побере възможностите на тяхната самодисциплина. Виждал съм как един от тези трима мъже остава клекнал на един крак в продължение на три часа, без да помръдне. Те понасят болките и от най-суровите изтезания без звук. Всеки от тях е експерт в tai chi ch’uan, карате и джудо. Те общуват чрез езика на телата си и използват само две оръжия — собствените си ръце и yinza. Запознат ли сте с yinza, мистър Шарки? Da yu’an p’aan!
Мъжът с шината край вратата се изви грациозно от кръста встрани и прокара дясната си ръка покрай колана си. Без да прекъсва плавното си движение, той изви гърди в обратна посока и рязко завъртя китката си. Между пръстите му нещо блесна, хвръкна във въздуха и сребърен диск с размерите на долар се заби в масата толкова близко до пръстите на Шарки, че кожата му докосваше студения метал. По края на диска имаше дванайсет стоманени шипа, всеки по два сантиметра.
— Старинно оръжие, мистър Шарки, и далеч по-ефикасно от куршума. Чи Су Хан са още известни в цял Китай и с така нареченото свое Съвършено изкуство. Изкуството да изтезаваш. Най-добрият пример за съвършеното изкуство е мъчението на кутрето. Използва се за убеждаване само на най-упоритите лица. Много е просто: на всеки осем часа се реже по една става от всеки пръст на ръката, като се започне с кутрето. Пет пръста — пет дни. Чи Су Хан твърдят, че няма човек, който да е издържал след палеца на първата ръка.
Шарки изпадна в ужас. Къпеше се в собствената си пот. Наведе глава и погледна към пръстите си. Опита се да ги свие, но китките му бяха вързани твърде здраво към масата.
— За последен път, къде е Домино? — попита Киршман.
Мълчание.
Пулсът на Киршман прогърмя в ушите му, когато каза:
— Nung hao la.
Китаецът с шината на ръката излезе от стаята за момент и се върна с малък железен съд, колкото дланта му. На дъното му тлееха въглени. Той го остави на ъгъла на масата. В другата си ръка държеше пила за точене и кама, дълга около петнайсет сантиметра. Той застана близо до Шарки и прокара острието на ножа по пилата няколко пъти. Ударът на стомана в стомана отекна звучно.
Шарки стисна зъби.
Много обичат мълчанието. Е, и аз ще мълча тогава.
В устата му текна пот и той я изплю.
Мъжът с ножа остави точилото на масата и се обърна към тъмнината.
— Hai. Tuo ch’ung la — каза Киршман. Той се наведе леко напред, тръпнещ в очакване, докато китаецът заби върха на ножа в масата до малкия пръст на Шарки. После с рязко движение надолу отряза върха на кутрето.
Шарки сподави писъка в гърлото си. Той опъваше гласните му струни, после наду до болка езика му. Трепереше целият, но не гъкна.
Китаецът остави върха на ножа във въглените, докато се нажежи до червено и после го долепи до раната на пръста. Плътта изсъска при допира с горещия метал. Стаята се изпълни с миризмата на горено човешко месо. Шарки сподави още един писък, само че този път той не угасна в устата му. Зад устните му се чу нещо като квичене, щом болката разкъса нервите към мозъка му.
Той впери поглед в странната гледка на откъснатото парче от пръста си, което лежеше на масата.
Боже мой, те го направиха! Тези копелета ми отрязаха пръста.
И припадна.
Събудиха го ударите на пулса му в осакатения му пръст. Всяко движение на лодката, всеки звук бе като нов забит в него нож. Той се възползва от болката, съсредоточи се върху нея, остави я да изчисти разсъдъка му.