Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
— Опасявам се, че си се объркал. Аз притежавам фирми, които продават компоненти с двойна употреба на търговски компании, които пък на свой ред ги продават на други търговци, които евентуално биха могли да ги препродават на определен производител в Шънджън, Китай.
— Производител, който ти притежаваш посредством китайски партньори.
— Пожелавам ти късмет да го докажеш в съда. Не съм вършил нищо незаконно, Алон. Не можеш да ме докоснеш и с пръст.
— По отношение на Иран може и да е така, но едно нещо не се е променило. В Америка все още има купища адвокати, специализирани в груповите искове, които ще те разкъсат на парчета, ако се разчуе. А аз разполагам с улики, които ще те съборят.
— Не разполагаш с нищо!
— Наистина ли искаш да поемеш такъв риск?
Ландесман не отговори.
— Имам оцеляло дете на евреи в Амстердам. Имам налегнат от угризения син в Аржентина. Имам дипломатическите телеграми на Карлос Вебер, както и списък с имена и номера на сметки от банката на баща ти. И ако не се съгласиш да работим заедно, съм готов да занеса всичко това в Ню Йорк и да го връча на най-голямата адвокатска кантора в града. Те ще заведат дело срещу теб във федерален съд за неправомерно облагодетелстване, а след това в продължение на години ще разнищват всичко свързано с бизнеса ти. Дълбоко се съмнявам твоята репутация на светец да издържи на подобни проверки. Също така подозирам, че твоите приятели и покровители в Берн по някое време ще се обърнат срещу теб, задето си отворил наново най-скандалната глава в историята на Швейцария.
— Позволи ми да те осветля относно една тъжна истина, Алон. Ако аз не правех бизнес с иранците, щеше да го прави някой от конкурентите ми. Да, ние водим шумни кампании против ядрената програма на Иран. Но наистина ли смяташ, че някого от нас, европейците, го е грижа дали Иран има ядрено оръжие? Естествено, че не. Иранският петрол ни е необходим. Нужни са ни и иранските пазари. Даже и твоите така наречени приятели в Америка правят бизнес с иранците с посредничеството на чуждестранните си филиали. Погледни фактите, Алон. За пореден път сте останали сами.
— Не сме сами вече, Мартин. Защото имаме теб.
Макар очите му да бяха скрити зад слънчеви очила, сега вече му беше трудно да поддържа привидната си самоувереност. „Мартин се бори — помисли си Габриел. — Бори се срещу греховете на баща си. Бори се срещу илюзията на собствения си живот. Бори се срещу факта, че въпреки парите и властта си, Свети Мартин тази сутрин е надвит от детето на оцелели евреи.“ За миг Габриел се зачуди дали да не използва именно усещането за достойнство на Мартин. Но Мартин нямаше достойнство. Имаше само инстинкт за самосъхранение. И беше алчен. Тази алчност го бе принудила толкова време да крие истината за произхода на състоянието си. И тъкмо алчността щеше да принуди Мартин да осъзнае, че не съществува никаква друга спасителна алтернатива, освен онова, което щеше да му предложи Габриел.
— И какво по-точно ми предлагаш? — най-сетне запита Ландесман.
— Партньорство — рече Габриел.
— Какъв вид партньорство?
— Бизнес партньорство, Мартин. Двамата с теб. Заедно ще завъртим бизнес с Иран. Ти ще запазиш парите и репутацията си. Животът ти ще продължи, сякаш не се е случило нищо. Но с една съществена разлика. Занапред ти ще работиш за мен, Мартин. Аз те притежавам. Току-що бе вербуван от израелското разузнаване. Добре дошъл в нашето семейство.
— И колко време ще трае това партньорство?
— Докато преценим ние. А ако дръзнеш да стъпиш накриво, моментално ще те хвърлим на вълците.
— А печалбите?
— Не успя да се сдържиш, нали?
— Все пак това е бизнес сделка, Алон.
Габриел вдигна очи към небето.
— Смятам, че петдесет на петдесет звучи справедливо.
Ландесман се смръщи.
— И не съзираш ли някакъв етичен проблем в това тайните служби на Израел да се облагодетелстват от продажбата на газови центрофуги на Ислямска република Иран?
— Напротив, даже много ми допада.
— А колко време имам, за да обмисля офертата ти?
— Към десетина секунди.
Ландесман вдигна слънчевите си очила и известно време се взира мълчаливо в Габриел.
— Твоите двама агенти ще бъдат оставени в подножието на Ле Диаблере след един час. Обади ми се, когато решиш да уточним подробностите около новите ни отношения. — Той направи пауза. — Допускам, че имаш номерата ми?