Разплата

Двете коли се изравниха. Смит спусна прозореца и показа на полицая служебната си карта.

— Какво ви води насам в неделя сутринта? — полюбопитства униформеният патрулен полицай.

— Оглеждаме складовете. Най-обикновена проверка — спокойно отговори Смит. — Изглежда спокойно. Някакви произшествия през последното денонощие?

— Никакви. Цялата нощ беше спокойно.

Полицаят беше млад, слаб, с лисича физиономия и подозрителен поглед.

— Ще останем в тази зона още малко — осведоми го Смит. — Не е нужно да докладвате за нас по радиото.

Рейчъл видя как полицаят се ухили.

— Разбирам, няма проблеми, ще се оправя. Но не ми се вярва, че сте тук само за да огледате складовете. Така че по-добре ще е да се ометете по-скоро оттук.

Патрулната кола потегли. Смит отпусна спирачката и потегли към края на глухата алея, за да обърне колата.

— Мислиш ли, че полицаят няма да ни създаде проблеми? — попита Рейчъл.

— Да, поне докато не му хрумне да ни се изпречи на пътя.

Тя огледа тясната алея.

— Ще трябва още веднъж да обиколим склада, за да проверим дали няма някой на покрива.

Колата отново потегли по обратния маршрут, съвсем бавно, както при първата обиколка. Рейчъл наведе глава назад, за да може да вижда най-горния етаж на склада, но се дръпна, когато главата й се удари в прозореца при първия тласък.

— Понякога ненавиждам тишината — измърмори тя.

Смит още веднъж направи пълен завой и приближи колата към рампата пред главната врата на склада на компанията „Макхенри“, после продължи по платното, за да паркира до ъгъла, така че колата да не се вижда от улицата.

— Как предпочиташ да действаме? На светло или на тъмно? — попита той.

— На светло — реши Рейчъл. — Ако той е вътре, ще използва прибор за нощно виждане. Така че, ако е осветено, ние ще имаме предимство.

Смит кимна и измъкна своя „Мозберг“. С другата ръка посегна и погали Рейчъл по лицето.

— Стой наблизо.

Те излязоха едновременно от колата и без да губят нито секунда, на бегом изкачиха стъпалата откъм задната рампа под прикритието на навеса. Рейчъл застана в гръб, насочила пистолета към алеята, за да го прикрива отзад, докато Логан си свърши работата с електронната блокировка на вратата.

Ключалката избръмча. Той рязко отстъпи наляво, а Рейчъл — надясно, така че никой от тях не остана пред отварящата се врата. След малко Логан натисна дръжката, за да ускори отварянето на вратата. Тя се оказа много тежка и тромава и може би затова се отвори само наполовина, но на тях и това им бе достатъчно. Той влезе пръв, насочил дуло, а Рейчъл чевръсто, с озъртане се шмугна след него в помещението, тънещо в полумрак. Слънчевите лъчи още не бяха достигнали прашните тавански прозорци. Тя се обърна надясно и веднага се притисна към стената — помнеше отлично основното правило от тренировките във Форт Макклелан — първо си подсигури гърба! Чу дишането на Смит и тихите писукания на вътрешната алармена система. Смит се беше заел да я деактивира.