Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Щом стигнаха последното стъпало, Роланд се прекръсти и докосна ръката на Лена.
— Вече сме идвали тук.
01:33
Роланд се боеше да влезе и остана на прага. Помещението бе със същите размери и форма като галерията горе, но тук всяка повърхност — под, стени и таван — беше покрита с ковано злато и украсена с изящна мозайка от кристали. Сякаш пристъпваха в илюстриран средновековен ръкопис. Дори мотивите приличаха на готически с предаването на хора и животни по един стилизиран, скован начин, всичките сред сложно извиващи се лози, дървета и храсти.
Но въпреки това във всичко имаше някакъв познат елемент.
Лена също го долови.
— Сякаш някой е взел пещерните рисунки от Хърватия и ги е повторил в злато и скъпоценни камъни.
Той кимна и я последва заедно с останалите.
Стените около тях представяха буйния живот — лъвове, стада елени и бизони, препускащи коне, дори пещерна мечка, изправила се на задните си лапи. Но тук сред животните имаше по-дребни фигури, несъмнено мъже и жени.
Роланд пристъпи по-близо и разгледа чертите на една фигура, съставена от кристалчета колкото нокътя на кутрето му. Проследи с пръст изпъкналите вежди и погледна Лена за потвърждение.
— Мисля, че това би трябвало да изобразява един от неандерталците хибриди, както онази Ева на Кирхер — прошепна тя. — Ако се съди по начина, по който са изобразени тук, тези хора са се опитвали да защитят или запазят животните. Но според мен изкуството би трябвало да е по-метафорично.
Грей застана до нея.
— Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че картината показва как хората защитават живота във всичките му форми. Нещо като пазители на бъдещето.
— Като Наблюдателите от древните текстове — каза Роланд.
— Или атлантите на Платон — добави Лена.
— Били са известни и под други имена — каза той и продължи, а останалите го гледаха. — Когато прочетох, че Креспи е вярвал в съществуването на изгубена цивилизация в Еквадор, попаднах на препратки към Теософското дружество, основано в края на деветнайсети век. Те вярвали, че някаква малка група, наричана Братството на светците, били тайната движеща сила зад развитието на човечеството, която пазела и разпространявала знания. — Кимна към Лена.
— Също като вашата хипотеза за древни учители, появили се от кръстосването между неандерталците и ранните хора.
Сейчан стоеше на няколко метра от тях, обърнала лице нагоре.
— Наблюдатели, атланти, светци или каквито там ги наричате… Щом тези са пазители, не е трудно да се разбере от какво са пазели.
Роланд я разбра. Погледна нагоре и се загледа отвъд животните и шепата техни защитници — към фигурите, извисяващи се застрашително горе. В Хърватия те бяха зловещи сенки, хвърлени от изваяните сталагмити. Тук обаче врагът бе изобразен детайлно като животните и техните пазители.
Той насочи фенера си нагоре, за да ги освети по-добре. Фигурите бяха с космати глави и огромни. Очите под изпъкналите им вежди горяха кръвожадно и яростно. Нападаха животните със сопи и груби копия. Но Сейчан беше спряла при най-зловещото изображение — на двама гиганти, разкъсващи на парчета дете.
— Какви са тези същества? — попита Грей.
— Не знам. — Роланд се намръщи. — Може би и те са някаква метафора. Портрет на бруталността на невежеството, показващ срещу какво трябва да се изправят пазителите.
Лена поклати глава.
— Не. Подробностите в изобразяването на тези фигури са прекалено точни. Вижте лицата им, как са предадени крайниците. Мисля, че те са били истински врагове.
Грей я погледна с ужас.
— Какви са те?
— Може би някакво конкурентно племе хоминиди, друго разклонение от миналото на човечеството. Знаем, че ранният човек не е живял редом единствено с неандерталци. Имало е и малки общности от други племена.
— Но толкова големи? — усъмни се Сейчан.
Лена сви рамене.
— Някои издънки на Homo erectus са били истински гиганти. Като вида, известен като Meganthropus, или Голям човек. — Тя махна към произведенията на изкуството около тях. — Мисля, че това е описание на истинска война с това племе, битка за бъдещето на човечеството, сблъсък между мускули и мозък, между невежество и интелект.
Грей посочи една от чудовищните фигури.
— Ако си права, този враг може да е бил движещата сила, довела до обединяването на неандерталците хибриди. Без външна заплаха племето на древните учители може би е нямало да се появи никога.