Мъжът от Константинопол
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Калуст Саркисян #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1633-7
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мъжът от Константинопол». Краткое содержание книги:
Разговорът, естествено, се въртеше около тежката международна ситуация, предизвикана от убийството на ерцхерцога и съпругата му преди няколко дни, като всички се съгласиха, че „накрая нещата ще се решат мирно“ и „всички ще разберат, че войната не е изход“.
Разбира се, Агоп и жена му посветиха вниманието си на лекаря. Все пак му бяха задължени и бяха организирали обяда заради него. Същевременно Крикор и Мариян, които не се вълнуваха от международното напрежение и здравословните проблеми на Агоп, се показаха заинтригувани един от друг, поне в рамките на благоприличието, което се очакваше от тях. Докато се хранеха, младежът хвърляше редки, но недвусмислени погледи към девойката, на които тя отвръщаше със сдържан смях и леко престорена срамежливост.
Тайната игра на съблазън продължи до сервирането на десерта — курабии, приготвени от самата Мариян, които сътрапезниците много похвалиха. Малко преди да приключат обеда, родителите заговориха арменеца, като дадоха да се разбере, че не са толкова разсеяни и забелязват какво се случва между двамата млади.
— Знаеш ли откъде е семейството на Крикор? — попита Агоп жена си. — От Кайсери.
— Наистина ли? — учуди се Аршалуис. — Колко интересно!
— Тя заинтригувано се взря в госта си. — Как е фамилията им?
— Саркисян от страна на баща ми — каза Крикор с равен тон — и Берберян по майчина линия.
Последното име предизвика у домакините удивени възклицания и ококорени погледи.
— Берберян ли? Не ми казвай, че са онези с банката в Константинопол и хотел…
— „Пера“ — допълни младежът. — Хотел „Пера“. Точно те. Всъщност дядо ми е построил хотела.
След като се съвзе от първоначалното изумление, госпожа Киносян едва не плесна с ръце от вълнение и не се сдържа да погледне крадешком към дъщеря си, за да се увери, че е чула тази изключително любопитна новина. Добра партия беше този младеж.
— Колко интересно! — възкликна тя. — Познавам ги! Те са хора с много па… добра репутация. — Обърна се към съпруга си. — И ти познаваш Берберян, нали?
— От Търговската камара на Кайсери — отвърна Агоп, който също бе впечатлен от произхода на младежа, въпреки че успяваше да се прикрие. — Дори миналата година имахме събрание и успях да поговоря с тях. Хора от висшата класа, няма съмнение.
В следващите няколко дълги минути продължиха да обсъждат живота на Берберян и техните постижения в света на бизнеса, банкерството, хотелиерството и корабоплаването. Не можеше да се каже, че на Крикор му бе неприятно. Разговорът подсилваше позициите му в това семейство и гарантираше, че Киносян няма да създават досадни и ненужни пречки при сближаването му с красивата Мариян. Та майка ѝ го гледаше така, сякаш вече беше неин зет! Със сигурност нямаше да попречи на шансовете му с момичето. Коя арменка от Кайсери или от където и да било в Османската империя би пренебрегнала интереса от страна на член на рода Берберян?
Не беше нужно човек да е много проницателен, за да разбере, че Крикор се оказа прав. Когато приключиха обяда и всички излязоха на улицата да изпратят гостите, вниманието на домакините вече не бе насочено към лекаря, а към младежа, на когото възлагаха надежди.
— Елате пак — подхвърли Агоп, когато Крикор вече се отдалечаваше по улицата. — Винаги сте добре дошли!
През следващите седмици Крикор правеше точно това. Винаги, когато нямаше лекции, и задължително през съботите и неделите той прескачаше до голямата къща на река Рейн, за да прекара няколко приятни часа с Киносян. Превърна се в редовен гост и Аршалуис дори приготвяше баклава и я поднасяше всеки път, когато арменецът почукаше на вратата ѝ.
Крикор редовно посещаваше семейството, въпреки че понякога това се превръщаше в истинско мъчение. Домакините го обсипваха с любезности и той се радваше на цялото това внимание и на неизменната баклава. Но онова, което действително искаше, беше да остане насаме с дъщерята. Двамата постоянно си разменяха погледи, но родителите ѝ винаги ги държаха под око. Крикор разбра, че трябва да прояви търпение. Все пак хората от Кайсери бяха провинциалисти и имаха крайно консервативни разбирания. Та нали арменците от земеделските райони дори не позволяваха на девойката да види бъдещия си съпруг преди сватбата? Той имаше късмет, че можеше да стои в една стая с Мариян. Какво повече би могъл да иска? Тя да се държи като Хелга или Маргарет? Ако го направеше, просто нямаше да бъде Мариян.