Борсов посредник

След няколко минути покоят и ромоленето на течащата вода започнаха да ме отпускат. Намерих едно по-удобно положение за краката си. Ручейчето и папратите ме върнаха мислено на един влажен шотландски хълм.

Накрая Дженсън се размърда. Пое си дълбоко дъх и се обърна към нас:

— Така е по-добре. А сега ще ми продадете ли „Феър Систъмс“?

Запитах се дали този странен ритуал не беше част от методиката му за пазарене. Намирахме се на негова територия, защитната ни преграда не съществуваше, значи той трябваше да успее.

Но ако това му беше целта, просто не бе улучил.

— Не — отвърнах просто.

— Хей, ти нямаш избор. Не ми ли продадеш, автобусът няма да те чака. Продаваш и заминаваш на най-страхотното парти в града. Става ли?

— Хъм. Не мисля, че нещата са толкова прости. Разбираш ли, ние съвсем скоро сключихме сделка с една японска фирма — Онада Индъстрийз? Споразумяхме се да им дадем достъп до нашия симулационен мениджър и графичната ни система. А те в замяна ще ни дадат достатъчно средства, за да продължим работата си.

Дженсън нетърпеливо замахна с ръка, сякаш прогонвайки нахална муха.

— Но те нямат съоръженията, за да произвеждат чиповете, поне на този етап, нали така? При тях става дума за пробив само на пазара за игри, а аз говоря за проникване на всички пазари на системи с виртуална реалност.

— Прав си, Карл. Ние бихме били далеч по-добре, ако работим съвместно с теб. Но не за това ми е думата. Просто исках да ти посоча, че можем да оцелеем и без теб.

Дженсън ме наблюдаваше много внимателно.

— И въпреки всичко за вас е по-добре да продадете.

— Е, аз се надявам, че ще продължим съвместната си работа върху проект „Платформа“ с теб. Но ние имаме нужда от още финансови средства, а аз не искам да продавам компанията. Така че ако ти не ни окажеш помощ, тогава ще се наложи да сключа още една сделка с „Онада“, като този път ще им дам изключителните права върху графичната система. Сигурен съм, че те ще бъдат щастливи да си разтворят кесиите широко в този случай.

— И така, какво искаш?

— Като начало петстотинте хиляди лири стерлинги, които ни дължиш.

Зачаках. Една катеричка пробяга по дървените стъпала към градинката.

— Това няма да е достатъчно — изрече бавно Дженсън. — Проектът „Платформа“ ще промени света, сигурен съм в това. Бъдещето на цялата ми компания зависи от него. Не искам „Дженсън Компютър“ да бъде зависима от някаква компанийка на хиляди километри от мен, която или ще изгърми всеки момент, или може да бъде налапана от японците, когато за миг обърна гръб. Искам да упражнявам някакъв контрол.

Седях неподвижно и го слушах.

— Искам петдесет процента — произнесе той.