Чуждо тяло [bg]

Всичко мина по план. Когато Кал отвори вратата, Вийна влезе вътре и тъкмо се накани да извика името на Дженифър, когато я видя да седи на дивана. Вийна блъсна вратата и я затвори под носа на Кал. След това отиде при Дженифър и седна до нея.

Двете просто мълчаха и се гледаха предпазливо. Макар че ярката светлина беше заслепила Дженифър, на лицето й се изписа изненада, когато разпозна индийката.

— Надявам се разбирате, че има нещо, което трябва да узнаем — започна Вийна. Тя седеше вдървено.

— Разбирам, че има нещо, което бихте искали да узнаете — каза Дженифър. — Върнете ме в хотела и ще ви го кажа.

— Ще ви върнем, след като ни го кажете. Иначе няма да имате стимул да ни сътрудничите.

— Съжалявам. Ще трябва просто да ми се доверите.

— Смятам, че за вас е по-добре да си имате работа с мен, отколкото с двамата мъже, които започнаха всичко.

— Сигурно сте права, но всъщност аз не познавам никого от вас. Но съм шокирана, че и вие участвате.

— Значи това е последната ви дума? Отказвате да ми кажете кое е събудило подозренията ви, че смъртта на баба ви може да не е естествена?

— Не ви отказвам. Предлагам да ви го кажа на неутрална територия. Не ми харесва да стоя затворена в този бункер.

Вийна се изправи.

— Предполагам, че трябва просто да изчакаме до сутринта. Предчувствам, че ако ви оставя да го обмислите през нощта, сама ще разберете, че е по-добре да преговаряте с мен, вместо с другите двама.

— Не бих разчитала на това, сестра Чандра — каза Дженифър, без да помръдне от мястото си.

Вийна тръгна към вратата и рязко я отвори. Кал залитна и едва не се строполи на пода вътре.

— Мисля, че гостенката ни има нужда от още тъмнина — каза Вийна. Промуши се между двамата мъже и тръгна нагоре по стълбите.

Кал хвана бравата на тежката врата, хвърли един поглед към Дженифър, затвори я, заключи и двамата с Даръл тръгнаха нагоре. След като заключи и горната врата, Кал се приближи към Вийна и Даръл.

— Бързо свърши — каза той. — Не се ли опита да я убедиш?

— Опитах се. Не се ли чуваше през вратата?

— Не много добре.

— Тя е твърда като диамант. Точно в този момент всякакви опити за убеждаване ще бъдат просто загуба на време. Имам усещането, че ще се държи по съвсем друг начин на сутринта и й го казах. Още петнайсет-шестнайсет часа тъмнина и самота ще свършат чудеса. Утре не трябва да ходя в болницата, защото е събота. Казах й какви са условията ни и обясних, че ще се върна утре.