Ничия земя [bg]

Накрая, след още пет дни, удари неговият час.

— Ще те местим — каза старши надзирателят.

— Защо?

Онзи не си направи труда да му отговори.

Роджърс видя флакона миг преди надзирателят да го напръска с газ в лицето. Строполи се мигом на пода. Вдигнаха го и го отнесоха до военния камион, натовариха го и го завързаха с каиши за пода. Заедно с него отзад се качиха шестима охранители, които оставиха оръжията в скута си.

Потеглиха. Пътят им минаваше по малки селски пътища, след което излязоха на магистралата и камионът увеличи скоростта. Стигнаха до някакъв мост.

Един от охранителите отметна брезента и надзърна навън.

— Господи, колко е красиво? Нищо не може да се сравни с гледката на мост над водата в звездна вечер.

Секунда по-късно Роджърс разкъса каишите.

— По дяволите! — възкликна най-близкият охранител.

Посегна към оръжието си, но Роджърс го изпревари и го запрати към съседа му. И двамата се проснаха на пода на камиона.

Друг охранител успя да стреля, но пропусна. Не получи втори шанс. Роджърс го сграбчи за рамото и го използва като оръжие срещу останалите трима. В резултат на сблъсъка те изгубиха равновесие и се удариха силно в страничния капак на каросерията.

Роджърс отметна брезента и се огледа. Беше тъмно. Зад тях се виждаха светлини на автомобили. Погледна надясно и видя парапета на моста. Погледна отсрещния бряг и разпозна военноморската база „Норфък“, което означаваше, че Форт Монро е съвсем наблизо.

Присви колене и скочи надясно. Прелетя над бетонния парапет и се приготви да се гмурне в канала. Нямаше представа на каква височина се издига мостът, но разстоянието не бе никак малко. Роджърс изопна тяло, протегна ръце напред и се вряза във водната повърхност. Гмурна се, спря потъването си и изплува. Остана над водата едва няколко секунди, преди да се гмурне отново.

Охранителите се бяха съвзели от изненадата и го обстрелваха от моста. Куршумите обсипваха канала, но от това разстояние трудно можеха да улучат целта си в тъмнината. Можеха да разчитат само на късмет, ала тази нощ той не бе на тяхна страна. Но, както бе казал Роджърс на непознатия си посетител, нещата никога не опираха само до късмет. Флаконът, с който го бяха напръскали, съдържаше само кислород. А коментарът на онзи охранител за моста бе сигнал за действие. Останалото зависеше от самия Роджърс.

Но малко късмет винаги е от полза.

Заплува към брега с мощни загребвания. Каналът не бе много широк. Щяха да изпратят войници, които да покрият колкото се може по-голяма част от бреговете му.

Роджърс обаче бе тренирал в продължение на години и голяма част от тези тренировки бяха свързани с плуване. Забеляза няколко места, където да излезе на сушата, места, за чието съществуване малцина подозираха. Насочи се към едно от тях и не след дълго доплува до него. Беше изолирано и обрасло с храсти. Когато Роджърс излезе на брега, единствената му компания бяха дребните горски животинки, които се разбягаха при появата му.