Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Когато прокурорката и помощникът влязоха в залата, Ем Пи ги поздрави любезно от мястото си. Тя прие поздрава му с ледено безразличие. Още му беше бясна заради онази злобна, гадна, пристрастна статия в „Ню Йорк Таймс“. Преди няколко дни агент Уилсън й бе разправил под секрет как Ем Пи се е обадил на репортерката, припомнил й е минали услуги и в отплата е уредил публичното омаскаряване на прокурора по делото. Сега Ким Париш едва издържаше да стои в едно и също помещение с него.
Както и предишния път, съдията Джон Евърстън влезе точно навреме през една странична врата, развял съдийската си тога, горящ от нетърпение да започне делото. Той се качи на банката и по навик огледа внимателно съдебната зала. Този път нямаше репортери. Помиярите на Тромбъл също ги нямаше, отбеляза със задоволство съдията. Всъщност единствената публика беше някакъв застарял, възшишкав човечец с дълга, вързана на опашка посивяла коса в галерията за посетители, който шумно сърбаше със сламка диетична кока-кола.
— Кой сте вие, сър? — запита негова светлост.
— Писател — отвърна скромно мъжът. — Пиша роман, юридически трилър, в който се разказва за съдбата на незаконните имигранти. Четох за това дело в „Ню Йорк Таймс“ и реших да почерпя материал направо от извора.
Човекът имаше доста опърпан, леко завеян и донякъде объркан вид. Протритият му син блейзер беше украсен с петна от горчица; дългите му ръце през цялото време почесваха нервно слабинната му област. Наистина имаше вид на писател.
След като съдията не го изхвърли навън, той си седна на дебелия задник, видимо облекчен. Извади бележник от джоба на сакото си и шумно отвъртя капачката на автоматичната си писалка. В рамките на очилата му имаше монтирани две миниатюрни камери. Защипан от вътрешната страна на горното джобче, скрит микрофон улавяше всяка дума. Два етажа по-нагоре, в офисите на едно федерално ведомство, трима агенти бяха насядали пред видео монитори и с жив интерес наблюдаваха съдопроизводството.
Агент Уилсън се изсмя, плесна се по бедрото и изграчи:
— Ха така, дърти дяволе, кой е сега по-хитрият!
С обичайната си ефикасност негова светлост премина по същество:
— Господин Джоунс, разделихме се с уговорката, че ви трябват още две седмици, за да подготвите зашитата на своя клиент. Готов ли сте?
— Мисля, че да, ваша светлост. Но доколкото в закона няма изрично изискване за обмяна на предварителна информация между страните, предпочитам първо да чуя какво има да каже прокурорът по делото.
Ем Пи се позоваваше на установеното при наказателните дела правило, че защитата и обвинението са длъжни преди започване на делото да се уведомят взаимно за всякакъв доказателствен материал, информация и свидетели, които възнамеряват да ползват в подкрепа на своите аргументи. В имиграционното съдопроизводство нямаше такова изискване, така че с отговора си Ем Пи не казваше нищо ново. Съдията кимна и насочи вниманието си към прокурора.
— Госпожице Париш, изложете аргументите си по случая.
Без колебание тя започна:
— Според твърдението на компетентните власти господин Коневич е дал фалшиви показания пред комисията по имиграция относно местоработата си.
Тя кимна към младия си помощник. Очевидно младокът имаше и друго предназначение, освен да й служи като боксова круша и да опира пешкира за всички недоглеждания. Той вдигна от масата някакви документи и ги понесе към банката на съдията.
Госпожица Париш каза:
— Това са заверени преписи от показанията, дадени от господин и госпожа Коневич пред имиграционната комисия на пети април, в смисъл, че към тази дата и двамата са работили за една фирма, базирана в Австрия, която се нарича „Орангутан Медия“.
Джон Евърстън наплюнчи пръст и шумно запрелиства книжата.
— Продължавайте — каза той.
— Моля да си отбележите, че сред представените документи са и три изявления, подписани от министъра на правосъдието на Русия Анатолий Фьодоров, в които подробно се описват следствени действия, проведени няколкократно за установяване на истинската дейност на „Орангутан Медия“. Фир…
Ем Пи скочи от мястото си.
— Ваша светлост, ние не сме виждали въпросните изявления.
— Това вече го казахте, господин Джоунс.
— Така е, но във всеки случай няма да навреди на съдопроизводството, ако напомня, че моят клиент е дошъл в Съединените щати в резултат от политически гонения в родината си. Същите власти, които са ви предоставили тези сведения, желаят смъртта му.