Дивият барон
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: Барон #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивият барон». Краткое содержание книги:
На сцената се появява „опозорената“ млада дама, която обаче разказва удивителни неща, които хвърлят във смут всички.
Това бе пълна загадка за всички.
Колкото до Мариан, тя си бе внушила, че не е безразлична към Пулвър. Това бе объркало окончателно бедния човечец и го караше да тича да се крие в кухнята.
— Та тя е още дете — обясняваше той на Тинкър, камериера на негово превъзходителство, — дете, но той я оставя да седи в скута му, да докосва лицето му с малките си пръстчета, които почти не вади от устата си. Тя пищи — пищи от смях и това като че ли му доставя радост. Понякога пък крещи от недоволство. Тогава баронът само я целува и й казва да млъкне, а тя изпълнява. Това е смайващо, Тинкър. А сега пък взе да се заглежда по мен. Не мога да го понеса, Тинкър. Не ми е в природата да търпя малки деца.
Но само след седмица Пулвър бе истински щастлив, когато момченцето докоснеше бузата му с мокрите си пръстчета. А първия път, когато го целуна, едва не изгуби съзнание от радост. Но ако се случеше Мариан да затропа с крака и да завика, той се озоваваше много бързо в коридора и хукваше да търси барона. Онзи, на когото се възхищаваше най-много обаче, бе Тоби, макар последният да бе още само едно момче. Двамата четяха заедно и посещаваха Британския музей. Роухън сподели със своята съпруга, че никога досега не бе виждал толкова въодушевен подобния си на мъртвец секретар.
Колкото до Сузана, всеки път, когато трябваше да стъпи в дома на един или друг представител на висшето лондонско общество я за бал, я за прием или парти с игра на карти, тя се чувстваше уплашена до смърт. Знаеше всеобщото убеждение, че бедният барон бе извършил страшна грешка и я бе задълбочил още повече, като ненадейно бе извадил на бял свят своята съпруга и момиченце. Знаеше също така, че всички очакваха той в най-скоро време да ги зареже отново в изгнание и да поднови стария си разюздан начин на живот. Тази мисъл я депресираше безкрайно.
— Горе главата — казваше неизменно Роухън, преди да й помогне да слезе от каретата.
През тази сряда вечер на приема на „Кинг стрийт“, тя бе вдигнала толкова високо глава, че той вече се опасяваше да не си удари темето в горната рамка на вратата. Лорд Маунтвейл й се усмихна, обхвана я през кръста и я свали бавно на земята; не пропусна да забележи, че очите й потъмняха в резултат на неговия допир. Искаше му се да й каже, че се чувства като крал, когато го погледнеше по този начин. Вместо това произнесе дрезгаво:
— Казах ли ти, че тази вечер си особено прелестна? Харесвам косите ти, хванати по този начин, с всичките сини панделки преплетени в плитките ти.
— Да, но не го мислиш сериозно. Панделките са избрани, за да бъдат в тон със синята ми рокля. Ах, Роухън, знам, че просто опитваш да ми повдигнеш духа, за да не побягна да се скрия в стаята за почивка на дамите.
— Разкрихме те — отвърна той и я целуна. — Откога си станала толкова цинична?
— Просто съм реалистка.
— Не, ти си само едно глупаче — промълви баронът и я целуна по върха но носа.
Сцената се наблюдаваше от съвсем малко разстояние от Синджън Кинрос, графиня Ашбърнам, която изобщо не бе способна на каквато и да било проява на сдържаност.
— Роухън! — провикна се тя. — Това ли е твоята съпруга?
— Това, любов моя — обърна се младият мъж към Сузана, загледана в красивата дама, която бързаше към тях, — е Синджън Кинрос, една от най-приятните особи сред моите познати. А господинът, който крачи след нея, е Колин Кинрос, съпругът й. Съмнявам се, че някога изобщо успява да я догони, освен ако тя самата не пожелае. — Усмихна се на новодошлата и пусна съпругата си. — Е, малката — провикна се към високата млада персона той, — изглеждаш в чудесна форма както винаги. Колин, ти все още дишаш равномерно.
— Не би трябвало да оставям Синджън да се доближава до теб — отвърна мистър Кинрос, като оглеждаше с интерес Сузана. — Тя обаче заяви, че след като си женен, вече няма опасност от любовните ти аванси; не че си спомня някога изобщо да си правил подобни аванси, което, естествено, я разочарова. Дори започна да мисли, че е грозна и безинтересна. Беше ми нужна почти една седмица, за да я разубедя.
— Сузана — обади се графинята, — на теб сигурно не ти е много лесно, особено като се има предвид репутацията на Роухън. Струва ми се, че трябва да се отправим към това мрачно място и да щурмуваме драконите. Какво ще кажеш?
За радост на барона Синджън взе съпругата му под своето крило и започна да я развежда като майка, горда да представи пиленцето си.