Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Тримата излязоха от общото помещение и се запътиха към стълбата. Слънцето вече почти се бе скрило. Над долината като тъмен облак бе започнал да се спуща здрач.
Спуснаха се мълчаливо по стълбата. Всеки си мислеше за свои работи. Натан достигна пръв земята и помогна на Коуве и Кели да слязат. Тортор се доближи и подуши Натан. Той разсеяно почеса ягуара зад ухото.
На няколко метра от тях бе застанал индианецът на име Дакий.
Коуве тръгна към него.
Кели отправи поглед към дървото яга. Най-високите му клони все още бяха облени от слънчева светлина. Натан забеляза, че погледът на Кели издава умора.
— Ако ме изчакаш малко, ще те придружа — предложи той.
— Благодаря, не е необходимо. Нищо ми няма. Взех една портативна радиостанция от военните. Ти по-добре си почини.
— Но…
Тя му отвърна с уморен и тъжен поглед.
— Няма да се бавя дълго. Просто трябва да остана няколко минути насаме с брат си.
В отговор Натан кимна с разбиране. Бе сигурен, че бан-али няма да и сторят зло. Не искаше обаче да я оставя насаме с мъката и. Първо, дъщеря и, а сега и брат и… На лицето й бе изписано страдание. Тя отиде до него и стисна ръката му.
— Благодаря ти за подкрепата все пак — прошепна и се запъти към дървото.
Коуве вече бе запалил лулата си и разговаряше с Дакий. Натан потупа Тортор по хълбока и отиде при тях. Коуве се обърна към него.
— Имаш ли снимка на баща си?
— Да, в портфейла си.
— Можеш ли да я покажеш на Дакий? След четири години, прекарани с баща ти, тези индианци би трябвало да са запознати с фотографиите.
Натан повдигна рамене и извади кожения си портфейл. Извади снимка на баща си, обграден от деца в селище на яномамо.
Коуве я показа на Дакий.
Индианецът отметна глава и погледна снимката с широко разтворени очи.
— Керл — каза и потупа снимката с пръст.
— Точно така, Карл — потвърди Коуве. — Какво се случи с него? — попита и повтори въпроса си на яномамо.
Дакий не го разбра веднага. Бяха необходими още няколко реплики, за да се формулира въпросът. Дакий енергично поклати глава и последва оживен диалог на няколко различни диалекта. Двамата разговаряха много бързо и Натан не успя да проследи думите им. След малко Коуве се обърна към него:
— Останалите са били убити. Джерълд успял да избяга от преследвачите. Вероятно опитът му от службата в специалните части му е помогнал да се измъкне.
— А баща ми?
Дакий вероятно разбра думата, Приведе се към фотографията и погледна Натан.
— Ти си син? Ти си човек-син? Натан кимна утвърдително.
Дакий потупа Натан по рамото и се усмихна.
— Син на вишва. Много хубаво. Натан се озадачи и погледна Коуве.
— Вишва означава „шаман“. Баща ти с неговите знания очевидно е бил възприет като шаман.
— Какво се е случило с него?
От устата на Коуве отново се изля смесица от опростен английски и яномамо. Натан отново не разбра нищо.
— Керл? — Дакий отметна глава назад и гордо се ухили. — Мой брат тешари-рин върна Керл под сянката на яга. Беше добре.
— Следотърсачите са го върнали тук?
Коуве продължи да извлича информация от събеседника си. Дакий говореше бързо и Натан не можеше да следи разговора. Най-после професорът се обърна към Натан. Лицето му бе мрачно.
— Какво ти каза?
— Доколкото ми е по силите да схвана думите му, баща ти действително е бил докаран тук. Жив или мъртъв, така и не разбрах. После заради неговото престъпление и в качеството му на вишва му е била сторена голяма чест.
— Каква?
— Бил е отведен при яга и корените й били захранени с тялото му.
— Захранил корените й?
— По моему иска да каже, че тялото му е било използвано като тор.
Натан насмалко не изгуби съзнание. Макар и да знаеше, че баща му е мъртъв, това, което чу, му се стори ужасно за възприемане. Баща му се бе опитал да предотврати израждането на племето бан-али от праисторическото дърво, като бе рискувал живота си, а в крайна сметка бил изяден от проклетата твар.
Дакий продължи да тресе главата си и да се хили като глупак.
— Това много хубаво! Керл остава при яга! Наши нар! Натан бе твърде развълнуван, за да запита какво означава последната дума, но Коуве му я преведе:
— Наши нар означава „завинаги“.
20:08 ч.
Луи бе заел позиция в мрака на джунглата, поставил очила за нощно виждане на лицето си. Слънцето току-що бе залязло и мракът бързо поглъщаше долината. Заедно с хората си бе изчаквал този момент в продължение на часове.
Нямаше да му се наложи да чака още дълго.
Все пак нужно бе да прояви търпение. „Бързай бавно“ — това бе една от неговите максими. Трябваше да приключат с някои последни приготовления, преди да започнат нападението. Продължи да лежи по корем, покрит от папрати. Лицето му бе боядисано с маскировъчна черна боя.