Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg]

— Защо пък не? В картата на Кзин ли?

— Обмислих внимателно възможностите. Предпочитам картата на Земята. Тила ни каза, че и там има кзинтски колонии. Вероятно по дух приличат повече на моите войнствени праотци, отколкото западналите племена в картата на Кзин.

— Хм, май си прав…

— Освен това онези в картата на Земята са сбъднали една прастара мечта на моята раса.

— Коя по-точно?

— Завладели са Земята, идиот такъв!

Луис отдавна не се бе кикотил така. Покорили са стада от маймуночовеци!

— Sic transit gloria mundi. Как възнамеряваш да стигнеш дотам?

— Едва ли е особено трудно да освободим кораба от скалата и да го преместим до Монс Олимпус.

— Корабът е мой — благо напомни Най-задния, но все пак принуди кзинта да млъкне. — Аз го управлявам. „Иглата“ ще бъде там, където аз пожелая.

Кхмий видимо се наежи.

— Къде все пак?

— Никъде няма да пътувам. Изобщо не виждам смисъл да оправдавам постъпките си. Нито сте от моята раса, нито можете да ми навредите с нещо. Да не би да изгорите втори път хипердвигателя? И все пак бяхте мои съюзници. Затова ще ви обясня.

Кзинтът се бе притиснал в прозрачната стена, съсредоточил вниманието си в кукловода. Козината около врата му стърчеше, ноктите се виждаха. Естествена реакция.

— Аз погазих традициите — продължи Най-задния. — Не спрях да се боря дори когато смъртта можеше да ме застигне всеки миг. От две десетилетия бях изложен на устремно нарастващи рискове. Опасностите останаха в миналото и макар още да съм изгнаник, запазих живота си. Не сте ли способни да проумеете каква потребност изпитвам от дълъг отдих? В „Иглата“ разполагам с всички удобства, на които бих се радвал и у дома. Корабът ми е на сигурно място в тези скали, и то между два слоя скрит, сравним по здравина с корпусите на „Дженеръл продъктс“. Имам нужните ми спокойствие и безопасност. Ако някога отново ме обземе желанието да откривам нови неща, около мен са милиард кубически мили на Ремонтния център. Попаднал съм на най-доброто място и тук ще остана.